Проект от 1,5 млн. лв. за несбъдналото се електронно гласуване

Електронно дистанционно гласуване, при което се броят гласовете в България, ще има най-рано след 3 години, ако дотогава не бъде отменен законът, който го въвежда. А това е много вероятно. За сметка на това дотук са изплатени 96 492.43 лв. по проект „Изграждане и внедряване на пилотна система за дистанционно електронно гласуване“. Той е на стойност 1,5 млн. лв., а 85% от финансирането са от ЕС, по Оперативна програма „Добро управление“.

 

На изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 г. избирателите трябваше да могат да гласуват дистанционно електронно, като резултатите от вота им да са валидни. Поне според Изборния кодекс, приет през 2016 г. Това, както всички знаем, не се случи.

Електронно дистанционно гласуване, при което се броят гласовете, ще има най-рано след 3 години, ако дотогава не бъде отменен законът, което е много вероятно. За сметка на това дотук са изплатени 96 492.43 лв. по проект „Изграждане и внедряване на пилотна система за дистанционно електронно гласуване“. Той е на стойност 1.5 млн. лв., а 85% от финансирането са от ЕС, по Оперативна програма „Добро управление“. Срокът на проекта изтича тази година, както и на оперативната програма, а все още не е обявена обществена поръчка за разработване на система за гласуване. Бенефициент ще бъде Държавна агенция „Електронно управление“, а прогнозната цена е 1 млн. лв. Това по всяка вероятност означава, че финансирането от ЕС ще бъде загубено.

Въпреки че сумата не е голяма, това е пример за харчене на пари без смисъл, или още по-точно – с умисъл, така, че да не бъде изпълнен законът и въвеждането на електронното гласуване да се проточи до безкрайност.

Да се върнем назад:

Сагата с електронното гласуване започва с референдума през октомври 2015 г., проведен заедно с местните избори. Тогава над 71% от участвалите в референдума отговориха с „Да“ и подкрепиха въвеждането на електронно гласуване. Тъй като на референдума гласуващите бяха с около 1 млн. по-малко от необходимите 3.5 млн. души, резултатите му не бяха задължителни и топката остана в парламента.

През януари следващата година парламентът реши да уважи незадължителните резултати от референдума. За въвеждане на електронно дистанционно гласуване бяха ГЕРБ, Реформаторският блок, ДПС, АБВ и БДЦ, а против – Патриотичният фронт, „Атака“ и БСП. Текстовете в преходните и заключителните разпоредби на промените в Изборния кодекс поставят задачи и условия, с които дистанционното електронно гласуване трябва да се тества в следващите години. А ако тестовете бъдат успешни – тоест се гарантират тайната на вота, сигурността на системата и има осигурен граждански контрол над изборния процес, на Евроизбори 2019 трябваше да се проведе първото реално дистанционно електронно гласуване.

След това започва работа ЦИК. Уж. Чак на 16 август 2017 г. комисията съобщава, че заедно с Държавна агенция „Електронно управление“ започва съвместна работа по проекта. Първо ще се прави проучване и анализ „на добрите практики за дистанционно електронно гласуване и провеждане на симулации на дистанционно електронно гласуване“. Втората дейност по проекта трябваше да е „изграждане и внедряване на пилотна система за дистанционно електронно гласуване и провеждане на експериментално дистанционно електронно гласуване“, а третата – „Информация и комуникация“.

Обществената поръчка за избор на изпълнител на системата за електронното гласуване трябваше да бъде обявена до края на 2017-а, според съобщения на сайта на ЦИК от 24 октомври същата година, и до края на 2018 г. да бъдат проведени трите тестови гласувания.

След година и половина мълчание на ЦИК по темата машината на времето ни прехвърля през май тази година, когато ЦИК публикува „Пътна карта“, на базата на която (някога) да бъде организирано електронно дистанционно гласуване в България, но само експериментално, за следващите три избора. Сякаш сроковете за това не са заложени в Изборния кодекс, което си е закон. Всъщност вече не са, защото законът удобно и постфактум е изменен през януари 2019 г. по предложение на ГЕРБ.

В т.нар. Изборна карта на ЦИК единственият срок е крайният – 2023 г. Заложени са 10 етапа, но за никой няма дори индикативен срок кога трябва да започне и кога трябва да свърши. В картата се отрича единственият възможен начин за електронна идентификация в момента – КЕП, като се твърди, че не бил сигурен, и се залага електронното гласуване да бъде извършвано с бъдещата система за електронна идентификация и персонализацията є в българските лични документи. Лични карти с чип за идентификация също трябваше да има преди години по закон. Миналата година срокът за новите лични карти бе отложен от парламента за есента на 2021 г. В проекта на правителството – Национален план за възстановяване и устойчивост на България, от този месец вече е предвидено това да стане до 2023 г.

Междувременно от ЦИК обявиха, че се надяват първият експеримент на дистанционното електронно гласуване да се проведе през следващата година, когато у нас ще има парламентарни и президентски избори, както и че предстои да се обяви обществена поръчка за разработване на система за гласуване. Бенефициент ще бъде Държавна агенция „Електронно управление“, а прогнозната цена е 1 млн. лв. След това ЦИК ще проведе три експеримента на различни избори, ще напише анализ с препоръки към Народното събрание с плюсовете и минусите на дистанционното гласуване, което окончателно ще реши дали да го въведе, или не.

Съдейки от досегашните действия на ЦИК и сегашните управляващи от ГЕРБ, можем да направим „обосновано предположение“, че ще бъдат похарчени поне още 1 млн. лв., събрани от българските и европейските данъкоплатци, за да бъде официално отменено електронното гласуване, без да се е случило.

Текстът е от Черна книга на правителственото разхищение 2020. Негов автор е Георги Ангелов. 

Удължава се срокът на валидност на шофьорските книжки
Общество
Проект от 1,5 млн. лв. за несбъдналото се електронно гласуване
Общество
„Героите и свободата“ - на 3 март в Националния музей на образованието
Общество
Прикриват истината за ареста и насилието над журналиста Димитър Кенаров
Общество
Честит национален празник на България!
Общество
Хиляди килограми и литри пестициди иззеха от площадка в Севлиево
Общество
Близо 1 млн. лв. за работа по проекти са получили чиновници в област Габрово
Общество
Най-дългата мартеница тази година е изложена в "Дандолови къщи"
Общество
Над 2 млн. лв. на боклука, за да заблудим Европа, че ни е грижа за отпадъците
Общество
Удариха първа копка на водопровода към най-безводните севлиевски села
Общество
Община Габрово отменя църковно - военния ритуал на връх Шипка
Общество
В Севлиево общински служители също са получили пари по „Патронажна грижа...“
Общество
Исторически музей Севлиево отбелязва 170 г. от рождението на Йонко Карагьозов
Общество
Български проекти са отличени с Наградата за европейски гражданин за 2020 г.
Общество
Мартеници за медиците от Спешна помощ
Общество
Месец преди изборите от ГЕРБ обещаха, че ще построят язовир "Мокра Бяла"
Общество