Една изключително силна изложба бе открита вчера в галерия „Асен и Илия Пейкови“. Определението нито е пресилено, нито има претенциите да обобщи експозицията на Николай Панайотов, озаглавена „Сомнамбулизъм“.
Платно, разположено на три стени в една от залите на галерията буквално „грабва“ зрителя. Сякаш си попаднал в нечий сън и „виждаш“ как душата пътува, а мисълта си движи между въпроси, мисли, отговори и емоции. И не търсиш познание, а по-скоро изпадаш в състояние, в което рисунъкът те води към една емоционална безтегловност, в която нищо не е такова каквото изглежда.
В друга зала са характерните за Панайотов платна, в които формите са само контур на чувствата, типичните конуси, които сякаш свързват земното с неземното през линиите на усещанията...Всъщност да се пише за Панайотов нито е лесно, нито може да бъде изчерпателно. Защото Панайотов всеки го усеща по свой начин. И в това е най-голямото достойнство на неговото изкуство.
Изложбата на Панайотов представи Филип Зидаров, който сподели, че е дългогодишен негов приятел и почитател. „Това, което Панайотов прави е да сънува наяве. Той наяве превръща своите сънища в образи и точно това създава тази тънка граница, която превръща нереалното в изкуство“, каза Зидаров.
Когато отидох в Париж имаше един текст, който казваше, че другите художници се вдъхновяват от външния свят, от това, което ги заобикаля, а Панайотов се вдъхновява от това, което е вътре в него“, сподели и самият Панайотов и обясни, че му е по-интересно това сънуване, това, което става вътре в него и което той може да контролира, отколкото онова лицемерното отвън. И къде на шега, къде сериозно помоли зрителите да го извинят „с тази арт терапия, която виси по стените“, която е „по-скоро отворен въпросителен прозорец за вашите разбирания“, обърна се към гостите на изложбата художникът.
А накрая не пропусна за пореден път да отбележи, че му и изключително приятно да открие изложба „в любимото Севлиево“.
