На 22 юли т.г. - Ден на отворените врати в Националния музей на образованието
• В „Денят на Априлов” (22 юли 2019 г.) музеят предлага на габровци и гости на града екскурзоводна разходка в Алея на знанието
По случай 230 години от рождението на Васил Априлов, Националният музей на образованието представя редки и ценни книги от личната библиотека на големия възрожденски благодетел.
Личната библиотека на Априлов се състои от 265 книги в 406 тома и показва разнообразните интереси на габровския просветител. Включени са книги на български, руски, гръцки, латински, френски, немски и др. езици от областта на историята, географията, етнографията, нумизматиката, търговията, медицината, изследвания върху развитието на славянските езици и т.н.
Най-старото издание в колекцията е „От най-добрия от всички поети на всички времена ОМИР, всички работи, които изобщо са запазени на гръцки”. Изданието е от 1551 г. с паралелно заглавие и текст на латински и гръцки език. Съдържа „Илиада” и „Одисея” от легендарния гръцки поет, както и „De Homeri vita” („Живота на Омир”) от Плутарх. Забележителна е и книгата на Дионисий Петавий – „Opus De doctrina temporum…” от 1703 г. Авторът е френски католически теолог и историк, писател и поет, йезуитски учен, кардинал, един от създателите на съвременната хронология. Превеждайки и подобрявайки хронологичните трудове на Йозеф Юстус Скалигер, той публикува своята книга. В нея Петавий активно използва при пресмятане на годините метода на обратното броене, - т.е преди раждането на Христос, сега известен като години преди новата ера или преди Христа.
През 1824 г. в Москва, излиза книгата на Константин Калайдович „Йоанн Ексарх Болгарский…”. Калайдович е един от основоположниците на славянската палеография и е сред първите българисти в Русия. Откритията му в областта на българистиката са свързани с началния период от развитието на старобългарската литература. През 1813 г. той намира в Синодалната (бившата Патриаршеска) библиотека в Москва преписи от съчиненията на Йоан Екзарх, един от най-талантливите представители на Преславската книжовна школа. В 218 страници са поместени текстове за дейността, ролята и значението на средновековния български автор и преводач. Огромна стойност за науката има и приложението към труда на Калайдович, в което се съдържат 15 текста, като част от тях се обнародват за първи път. Книгата е определена като „великолепен паметник на българската литература от началото на X в.”.
Националният музей на образованието отбелязва 230-тата годишнина от рождението на Васил Априлов с Ден на отворени врати. В „Денят на Априлов” (22 юли 2019 г.) музеят предлага на габровци и гости на града екскурзоводна разходка в Алея на знанието.
Външната експозиция озаглавена „Благодетелят” разказва за приноса на Васил Априлов за създаване на Габровското училище и развитието на новобългарската просвета. Дванайсет табла представят Априлов като дарител, щедър меценат, книжовник и учен. Таблата проследяват и събитията след смъртта на Благодетеля – тържественото посрещане костите на Априлов в родния му град Габрово, всенародната почит и признателност на поколенията.
Друг акцент в Деня на Априлов е прожекцията на двадесетинаминутен филм за Васил Априлов - „Ние живеем за нашите потомци”.
С официално откриване от 16:00 ч. ще бъде представена изложба посветена на 230 г. от рождението на Априлов. Изложбата е озаглавена „Реплики”, автор е габровката Надежда Лазарова и включва плетени картини, гоблени и поезия. Водеща творба е гоблен – диамантена мозайка по картината „Габрово – 1847 г. – първото просветно събрание в България” на Цанко Лавренов.
Информацията е предоставена от Националния музей на образованието в Габрово, снимките към текста са от фонда на музея
