Регионалните медии и гражданските организации в Габрово "следва да фокусират усилията си към по-интензивна дейност в сферата на антикорупция, като развият ангажираност в антикорупционни политики и информиране на обществеността за негативните ефекти от явлението "корупция"". Тази препоръка отправят от Асоциация "Прозрачност без граници" към регионалните медии и гражданските организации в община Габрово.
Препоръките са заложени в проучването на "Прозрачност без граници" за 2022 г. Местна система за почтеност, резултатите от което бяха обявени на 8 декември т.г.
С най-висок индекс на почтеност в габровска община е местната общинска администрация
(с индекс 4.30 точки при максимални 5). С най-нисък индекс на почтеност е общинското здравеопазване, гражданското общество и местните медии.
За най-високият индекс на Община Габрово надделяват въведена система за електронно предоставяне на услуги и възможностите, които администрацията предоставя на гражданите да се информират за онлайн за дейността на общинската администрация. Има обаче какво да се желае по отношение на взаимодействието между общинската администрация и бизнеса и то най-вече по отношение на осигуряването участие на местния бизнес при вземането на решения за местни политики и въпроси, касаещи местната общност, сочат изводите от изследването.
Под средния потенциал за принос към местната система за почтеност регистрират организациите от областта на общинското здравеопазване, регионалните медии и гражданските организации. Те следва да фокусират усилията си към по-интензивна дейност в сферата на антикорупцията, като развият ангажираност в прилагането на антикорупционни политики и информиране на обществеността за негативните ефекти от явлението корупция, се казва в препоръките към изследването.
Както и в повечето изследвани общини,
гражданските организации в Габрово не са достатъчно активни
в провеждането на застъпнически кампании за противодействие на корупцията и установяване на практики за добро управление. Приносът на гражданския сектор към системата за почтеност на местно ниво следва да бъде надграден с инициативи за граждански контрол над работата на институциите на местно ниво, се посочва в изследването.
Отчита се, че капацитетът на местните граждански организации се формира от наличните финансови ресурси и степента на независимост при осъществяване на тяхната дейност. Гражданските организации имат достъп до общински фондове за финансиране на обществено значими дейности. Добър пример в тази връзка е наличието на Обществен дарителски фонд Габрово.
Въпреки, че местните неправителствени организации успяват да мобилизират необходимите им експерти, сътрудници и доброволци, негативно отражение оказва липсата на средства за гражданския сектор. Местният бизнес предоставя дарения, но те са насочени предимно към благотворителност, социални дейности, спорт, култура, младежки дейности. Отчита се подкрепата от местните медии при популяризиране на граждански проекти, което обаче е недостатъчно. Като положителен знак е липсата на публично известна информация за натиск върху дейността на неправителствени организации в Габрово, въпреки че съществуват определени възприятия за зависимости между представители на граждански сектор и местни власти, се посочва в изследването, което прави извод, че
оценката на гражданските антикорупционни инициативи показва необходимост от по-активен подход.
Част от местните граждански организации имат установена практика да изискват информация от местната власт. През последната година няма публично известни данни за активна роля при предоставянето на становища до местните органи на власт във връзка с темата за доброто управление. През последната година няма и публично известни данни да предприети антикорупционни инициативи и предложения от страна на гражданския сектор. В общината е създаден Областен съвет за превенция и противодействие на корупцията, но в неговия формат не участват активно граждански организации.
Медиите имат ключова роля в системата за почтеност на местно ниво.
Те са основен канал на връзка и комуникация между институциите на местната власт и гражданското общество. Същевременно медиите имат и роля на „куче пазач“ на интересите на местната общественост – тяхна задача е не просто да осведомяват обществеността за политическите решения, но и да осигуряват плурализъм на гледните точки и критичен анализ на процесите в местната общност. В една стабилна местна система на почтеност медиите (заедно с гражданското общество) съдействат за разследването и изобличаването на случаи на корупция и информират местната общност за корупцията и нейното въздействие. За да бъдат гарант срещу злоупотреби и нередности в управлението на местно ниво, медиите също следва да се придържат към най-високи стандарти на прозрачно и отчетно управление (ясна собственост, спазване на етични стандарти, отчетност пред аудиторията).
"Прозрачност без граници" отчита, че мнозинството от местните медии в страната са в тежко финансово състояние, което според журналистите води до компромиси с високите професионални стандарти за качество и обективност (недостиг на човешки ресурси, остаряла техника, липса на специализиран софтуер). С изключение на София (3,65 точки) и някои по-големи градове се свива палитрата от медиите, които отразяват пълния спектър от значими гледни точки, политически и социални позиции. Често значими теми за обществото отсъстват от медийната политика.
Изследването констатира тенденцията за все по-голяма зависимост на местните медии от бюджетите за медийни услуги на общините и от бюджетите за публичност по европейските проекти, които са изпълнявани на местно и регионално ниво. По мнението на журналисти, все повече се установява политиката на местните власти да „купуват“ положително отразяване чрез така наречените бюджети за медийни услуги, за медийно отразяване, за публичност на резултатите по осъществени проекти с европейско финансиране.
Най-сериозна тревога будят ниските оценки на медиите по показателя роля в местната система за почтеност. Журналистите в местните медии рядко провеждат журналистически разследвания. Макар темата за корупцията понякога да присъства в местните медии, по-скоро се касае за отразяване на разкрития на националните медии, отколкото за самостоятелни разследвания на местни журналисти. Повечето местни медии в изследваните общини през последната една година не са провели ефективни журналистически разследвания и не са разобличили случаи на корупция или злоупотреби на местно ниво (с изключение на някои примери от София, Стара Загора, Варна, Пловдив, Благоевград, Шумен). В тази връзка интервюираните журналисти не могат да дадат примери за разследвания и медийни публикации през последната година.
Ролята на общинските структури в здравеопазването е измерена чрез два основни показателя:
участие в антикорупционни политики на местно ниво и подкрепа за граждански инициативи за добро управление. Индикаторите в това измерение регистрират най-слаби резултати. Като цяло темата корупция остава далечна за структурите на общинското здравеопазване и макар и да има малки изключения, общинските болници и ДКЦ-та не участват в подобни инициативи. Взаимодействието с гражданския сектор съществува доколкото не касае антикорупционни инициативи.
Цялото изследване е достъпно оттук.
