илюстрация: pixabay
източник: бюлетин на фондация "Америка за България"
Звучи като парадокс, но стремглавият срив в качеството на медийната среда в България, довел до печалното 111-то място в класацията на „Репортери без граници“ за 2018 г., започна след присъединяването на страната към ЕС през 2007 г. Точно в този период бе създадена система от печатни, електронни и онлайн медии с един собственик, на практика дотиран с кредити от банки, в които държавата изсипа целия си финансов ресурс. Успоредно с това беше монополизирана разпространителската мрежа. Финализирането на този сценарий бе внезапно улеснен от рязкото пропадане на рекламния пазар след началото на финансовата и икономическа криза.
Крайният ефект от всичко това бе тежкото отравяне на медийната среда в България. Най-тежкия удар обаче понесоха регионалната преса и журналистика. Последиците станаха видими едва няколко години по-късно в серия от проучвания на неправителствени организации, работещи в защита на свободата на словото и печата.
Според анализ на Асоциацията на европейските журналисти – България, един от най-разпространените методи за влияние върху регионалната преса са договорите за т.нар. „информационно обслужване“, които медиите сключват с общинските администрации. На практика става дума за официализирани договорки за продажба на аудитория срещу гаранции за оцеляване. В най-неприкрития вариант на тази търговия, сключваните договори предвиждат „опазване на добрия имидж“ на местната власт за периода на финансиране.
Тежката деформация на медийната среда във вътрешността на страната има дълбоки, а вече дори и фатални последици, които често остават извън фокуса на анализите. Индиректните поражения могат лесно да бъдат идентифицирани в безконтролното упражняване на местната власт, в масовото прилагане на порочни и корупционни практики при възлагането на обществените поръчки, в откровените до наглост конфликти на интереси, в неприкритото срастване на властта по места със структури на сивия сектор в бизнеса, а в още по-безскрупулните си варианти и директно с организираната престъпност.
Едно разследване, което през 2016 г. направих за „Дневник“ със съдействието на фондация „Програма Достъп до Информация“, показа, че десет произволно избрани български общини са похарчили за период от три години (2013 – 2015 г.) близо 2.7 млн. лв. за купуването на влияние в местните медии.
Един от най-разпространените методи за влияние върху регионалната преса са договорите за т.нар. "информационно обслужване"
Като абсолютна стойност сумата впечатлява, но не и съпоставена с размера на местните бюджети. Тя се равнява на по-малко от един процент от тях, но въпреки това, според справките, предоставени по Закона за достъп до обществена информация, с нея са били купени над 90 процента от медиите по места.
Класацията, в която десетте анализирани общини са подредени според разходите им за „медийни услуги“, бе водена от Бургас. От данните, събрани в хода на разследването, ставаше ясно, че най-голямата част от средствата, платени на местни, централни медии и ПР агенции, са имали за цел публикуването на текстове и излъчването на радио и телевизионни предавания с контролирано съдържание.
Втора в класацията, на незабележима дистанция след Бургас, бе Варна – град, който в последните 15 години пострада тежко от критичната маса на сглобката между агресивно наложени политически и икономически монополи. Същото разследване показа също, че Монтана – град в най-бедния и икономически изостанал регион в рамките на Европейския съюз, е проявявала впечатляваща щедрост към местните медии. През 2015 г. нейният кмет бе встъпил в петия си пореден мандат, а от десет възможни позиции в разследването общината бе класирана на пето място с разход от 152 хил. лв. за присъствие в пресата. В същото време тя има най-скромния бюджет от всички наблюдавани общини – 90.5 млн. лв. за тригодишен период. Как точно е използван този финансов механизъм сочи фактът, че сумите, изплащани към медии от един и същи списък, копиран буквално под индиго, са нараствали с всяка следваща година. Пикът в размера на финансирането обаче е отбелязан през изборната 2015 г.
Няколко журналистически проучвания от последните две години показаха, че очертаната до тук тенденция не само е запазена, но е и доразвита. Оказа се дори, че предлагайки услугите си на местната власт през 2017 и дори през тази година, медии с национално покритие и огромни за страната аудитории сами са включвали клаузи за тотална лоялност на екипите си срещу осигуреното финансиране. Така големите медийни компании влязоха с местните си конкуренти в предрешена битка за дял от общинските бюджети.
До какво доведе провалът на регионалната преса?
Останали без "куче пазач" местните политически играчи получиха абсолютна и самовъзпроизвеждаща се власт
На първо място в „онемяването“ на сериозен сектор от българската преса. Останали без „куче пазач“, местните политически играчи получиха абсолютна и самовъзпроизвеждаща се власт. В нея, огромна част от гражданите нямат представителство. Нарушената и манипулирана комуникация между гражданите и властта рефлектира най-напред във формализирането и блокирането на изборната свобода не само във вътрешността на страната, но и в големи областни центрове. Унищожена беше конкуренцията, което тежко деформира бизнес средата. Напълно обезсилен и маргинализиран беше току-що стъпилият на краката си граждански сектор. Качеството на оцеляващата регионална журналистика падна до фатално ниски нива, което пряко се отрази на ефекта от усилията ѝ.
Няколко плахи стъпки за излизане от тази ситуация станаха видими пак през проучванията на медийната среда във вътрешността на страната. В тях, отправените препоръки очертаваха четири основни посоки – осигуряване на професионална и правна помощ, организиране на обучения на регионално ниво, подкрепа за разследващата журналистика от национални медии и не на последно място, повече солидарност с проблемите на местните професионални общности.
Точно в тази рамка през 2016 г. беше позициониран проектът „За истината“ на Сдружението с нестопанска цел „Про веритас“, финансиран от Фондация „Америка за България“. Неговата идея е да предложи онлайн платформа (zaistinata.com) за критичните гласове във вътрешността на страната, за журналистика на малките общности и независими разследвания.
Автор на текста е Спас Спасов, разследващ журналист и ръководител на кореспондентското бюро на „Дневник“ във Варна. През 2012 г. става „Човек на годината – 2012“ за журналистическа доблест на Българския хелзинкски комитет, а през 2016 г. получава награда на „Програма Достъп до Информация“ за най-добър материал, свързан с правото на достъп до информация.
Текстът е част от съдържанието на бюлетина на Фондация "Америка за България", публикуван е без съкращения, илюстрацията към него е избор на "Севлиево онлайн".
