Търсене

Регионалните медии са на изчезване, журналистиката се централизира в София

Продължава да е висок процентът на журналисти, които за да се издържат работят за три и повече медии
Емилия Димитрова
Регионалните медии са на изчезване, журналистиката се централизира в София

Продължава да бъде висок процентът на журналистите, които работят в три и повече медии. Това е индикатор за нестабилната и несигурна трудова среда.

Журналистиката се централизира в София, а с това регионалните медии изчезват. Тази тенденция създава сериозни пречки пред медийния плурализъм, правото на информиран избор и демократичното съществуване на местните, регионални общности.

Това са част от изводите от годишното проучване "Медии под обстрел", резултатите от което бяха представени днес в София. Организатор на проичването е Асоциация на европейските журналисти - България, статистическата обработка на данните е на "Алфа Рисърч". 

Проучването обхваща журналисти от цялата страна. То не е представително. В него през 2022 г. са се включили 204 души чрез анонимна онлайн анкета. 

Всеки седми анкетиран журналист казва, че е бил свидетел на неправомерен натиск върху работата на негов колега. 

На 25 на сто от анкетираните се налага да се автоцензурират. Близо 70 на сто са подложени на вътрешен и малко-по-малко на външен натиск в работата си. 

Държавните, областни и общински институции все повече се утвърждават сред водещите източниците на външен натиск. Ако през 2020 г. са посочени от 30,7% от анкетираните, то две години след това ръстът е сериозен и достига 47,5%.

Появява се нов феномен – онлайн тормозът, обиди и заплахи в социалните мрежи и форуми на медии. Това е най-честата форма на външен натиск върху журналистите - онлайн тормоз. 

Всеки десети журналист e бил заплашван със съд. 

Като основни проблеми пред българските медии самите журланистки съобщават сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите (81.9%), недостатъчно подготвени журналисти (68.6%), концентрация в медийната собственост (55.9%), липса на прозрачност за действителната собственост на медиите (51.5%).

През 2022 г. се наблюдава ръст на позитивните нагласи в сектора. Почти всеки втори анкетиран дава средна оценка на свободата на словото в България, а добра – 16,2%. Един от петима я определя като „лоша“, а почти всеки десети – „много лоша“.

Коментари (0)
Подредба: Сортирай
Все още няма коментари
Коментирай:
Изпрати
* Коментарите се одобряват от администратора на сайта преди да бъдат публикувани!
Избори за членове на Европейски парламент и за Народно събрание на 9 юни 2024 г.