Когато пишеш за представянето на една книга е добре да си прочел книгата. Признавам, че аз не съм чела "Дълбините на древността" и с това признание ще опитам да представя книгата така, както я усетих, след като снощи се запознах с нейния автор Румяна Халачева.
С Румяна се запознаваме петнайсетина минути преди началото на представянето на книгата й тази сряда в галерия "Асен и Илия Пейкови". Влиза забързана, с петнайсет минути закъснение след уговорката ни, на което аз реагирам с "Чакам Ви от 17.00 часа" и подразнена от закъснението си спестих усмивката. Румяна направи обратното - усмихна се широко и се извини. Когато след няколко минути се отделихме насаме в една от залите на галерията и можех да погледна отблизо, първото, което ми направи впечатление, е че по лицето й нямаше никакъв грим. Тези чистота и свежест, непонятни днес и за много от младите момичета, които изобщо не се нуждаят от украсяване, ми казаха, че имам насреща си уверена жена.
"За какво се разказва в книгата",
питам най-напред, като признавам и пред нея, че не съм я чела. Разказва забързано: "Една жена, на 43, която има престижна позиция в международна фирма, има семейство, срещнала е любовта на живота си, има две чудесни деца и въпреки всичко нещо започва да й липсва. Защото осъзнава, че години наред работи, само за да увеличава печалбите на фирмата и не й се случва нищо, което да подхранва духа й. Затова си взема дълъг отпуск от три месеца и тръгва на изток. Сама.
Отива първо в Русия. Защо в Русия? Заради онази светла духовност, която присъства в голяма част от руското изкуство. След това заминава за Китай, Тайланд, Япония и Израел. Обикаля света и търси себе си, но търсейки себе си разбира, че търси изгубения през вековете български дух".
Тук моля Румяна да спре, защото усещам, че ако продължи, няма да ми остане провокация и интерес да прочета книгата, а подозирам, че същото ще се случи и с потенциалните й читатели, които ще прочетат какво съм написала. Любопитно ми е обаче
има ли прототип героинята, тъй като подозирам, че самата Румяна е първообразът.
"Всичките герои в книгата имат прототип, а много от диалозите и случките са истински", отговаря авторката. И тъй като очаквах да ми каже, че тя е прототип на главната героиня, а тя не го каза, попитах дали се идентифицира с нея. "Да кажем донякъде", отговаря, но се размива и прошепва: "Това е тайна". С което разсмива и мен, защото усещам, че ако беше заявила категорично, че тя е самата героиня, читателите щяха да започнат да я търсят в редовете, вместо да изживеят онова, което Румяна иска да им внуши.
Идеята за "Дълбините на древността" зрее в Румяна Халачева от около 25 години.
Когато била на 20 г. заявила, че ще напише бестселър и дотам. Създала семейство, появили се деца, наложило се да се грижи за голяма къща и за семейния бизнес. Работата я погълнала докато в един момент, също като героинята си, не осъзнала, че трябва нещо да промени и се помолила промяната да се случи.
Писала книгата пет години. "Книгата е много сериозна и не беше нещо, което мога да напиша за три или шест месеца. Има много информация, която трябваше да осмисля, да я предам".
Писала предимно нощем, "когато никой не ме търси за нищо". Текстът има десетина пълни редакции и множество частични, за да се изглади. Румяна сама издава книгата и сама я разпространява.
И ако вече сте провокирани от "Дълбините на древността", това ще е моето удовлетворение, че писах за книга, която не съм прочела. Ако не ви е достатъчно,
ето още малко от авторката:
"Тази книга е част от търсенето на българския дух, част от обединението, от подказките къде е залитнал нашият народ в неправилни неща. Покрай книгата се свързах с интересни хора, които работят в същата посока и заедно вървим към обединението. Защото ако нашият народ не се върне обратно към културата и просвещението, защото в момента имаме антикултура и антипросвещение, нищо не може да се направи".
Какво си пожелава, я питам на финала. И очаквам да чуя здраве, за да продължи да пише, но Румяна отново ме изненадва: "Пожелавам си да събудя много хора с тази и следващите книги, които са ми в главата. И най-после да осъзнаем каква огромна сила имаме като народ и колко много зависи от нас самите.
Преди да изключа диктофона задавам последния въпрос: "Кое е нещото, което сутрин те кара да се задействаш?". Казва "Слънцето", усмивката й отново грейва и ме изоставя заради читателите й, които вече са изпълнили залата за представянето.
Книгата на Румяна Халачева можете да намерите в книжарница "М-Прес".
Емилия Димитрова
