Румяна Халачева представи "Дълбините на древността"

Когато пишеш за представянето на една книга е добре да си прочел книгата. Признавам, че аз не съм чела "Дълбините на древността" и с това признание ще опитам да представя книгата така, както я усетих, след като снощи се запознах с нейния автор Румяна Халачева. 

С Румяна се запознаваме петнайсетина минути преди началото на представянето на книгата й тази сряда в галерия "Асен и Илия Пейкови". Влиза забързана, с петнайсет минути закъснение след уговорката ни, на което аз реагирам с "Чакам Ви от 17.00 часа" и подразнена от закъснението си спестих усмивката. Румяна направи обратното - усмихна се широко и се извини. Когато след няколко минути се отделихме насаме в една от залите на галерията и можех да погледна отблизо, първото, което ми направи впечатление, е че по лицето й нямаше никакъв грим. Тези чистота и свежест, непонятни днес и за много от младите момичета, които изобщо не се нуждаят от украсяване, ми казаха, че имам насреща си уверена жена. 

"За какво се разказва в книгата",

питам най-напред, като признавам и пред нея, че не съм я чела. Разказва забързано: "Една жена, на 43, която има престижна позиция в международна фирма, има семейство, срещнала е любовта на живота си, има две чудесни деца и въпреки всичко нещо започва да й липсва. Защото осъзнава, че години наред работи, само за да увеличава печалбите на фирмата и не й се случва нищо, което да подхранва духа й. Затова си взема дълъг отпуск от три месеца и тръгва на изток. Сама. 

Отива първо в Русия. Защо в Русия? Заради онази светла духовност, която присъства в голяма част от руското изкуство. След това заминава за Китай, Тайланд, Япония и Израел. Обикаля света и търси себе си, но търсейки себе си разбира, че търси изгубения през вековете български дух". 

Тук моля Румяна да спре, защото усещам, че ако продължи, няма да ми остане провокация и интерес да прочета книгата, а подозирам, че същото ще се случи и с потенциалните й читатели, които ще прочетат какво съм написала. Любопитно ми е обаче

има ли прототип героинята, тъй като подозирам, че самата Румяна е първообразът.

"Всичките герои в книгата имат прототип, а много от диалозите и случките са истински", отговаря авторката. И тъй като очаквах да ми каже, че тя е прототип на главната героиня, а тя не го каза, попитах дали се идентифицира с нея. "Да кажем донякъде", отговаря, но се размива и прошепва: "Това е тайна". С което разсмива и мен, защото усещам, че ако беше заявила категорично, че тя е самата героиня, читателите щяха да започнат да я търсят в редовете, вместо да изживеят онова, което Румяна иска да им внуши. 

Идеята за "Дълбините на древността" зрее в Румяна Халачева от около 25 години.

Когато била на 20 г. заявила, че ще напише бестселър и дотам. Създала семейство, появили се деца, наложило се да се грижи за голяма къща и за семейния бизнес. Работата я погълнала докато в един момент, също като героинята си, не осъзнала, че трябва нещо да промени и се помолила промяната да се случи.

Писала книгата пет години. "Книгата е много сериозна и не беше нещо, което мога да напиша за три или шест месеца. Има много информация, която трябваше да осмисля, да я предам". 

Писала предимно нощем, "когато никой не ме търси за нищо". Текстът има десетина пълни редакции и множество частични, за да се изглади. Румяна сама издава книгата и сама я разпространява. 

И ако вече сте провокирани от "Дълбините на древността", това ще е моето удовлетворение, че писах за книга, която не съм прочела. Ако не ви е достатъчно,

ето още малко от авторката:

"Тази книга е част от търсенето на българския дух, част от обединението, от подказките къде е залитнал нашият народ в неправилни неща. Покрай книгата се свързах с интересни хора, които работят в същата посока и заедно вървим към обединението. Защото ако нашият народ не се върне обратно към културата и просвещението, защото в момента имаме антикултура и антипросвещение, нищо не може да се направи". 

Какво си пожелава, я питам на финала. И очаквам да чуя здраве, за да продължи да пише, но Румяна отново ме изненадва: "Пожелавам си да събудя много хора с тази и следващите книги, които са ми в главата. И най-после да осъзнаем каква огромна сила имаме като народ и колко много зависи от нас самите. 

Преди да изключа диктофона задавам последния въпрос: "Кое е нещото, което сутрин те кара да се задействаш?". Казва "Слънцето", усмивката й отново грейва и ме изоставя заради читателите й, които вече са изпълнили залата за представянето.

Книгата на Румяна Халачева можете да намерите в книжарница "М-Прес".  

Емилия Димитрова

"Българските градинари в Хърватия" представя Диана Гласнова
Култура
Клуб "Хопни ми, тропни ми" взе награда от "Насред мегдана в Арбанаси"
Култура
"Символи на българската идентичност" гостуват в Подгорица
Култура
Рисунка на дете от Севлиево е отличена в конкурса "Рицарят в мен"
Култура
Ансамбъл „Мария“ е с второ място във фестивала „Децата на Балканите“
Култура
НЧ “Развитие 1870” се представи в Панорама на детското творчество
Култура
Читалището в с. Крушево направи дарение с творби на Беньо Бенев
Култура
Антония и Гала отново са сред най-добрите млади изпълнители
Култура
Мартин Христов, на 6 г., за втори път получи награда "Захарий Зограф"
Култура
Ген. директор на ЮНЕСКО присъства на изложба на деца от Севлиево
Култура
Ива Русинова получи диплом за преподавателска работа
Култура
На 24 май севлиевски деца се представят пред Одри Азуле
Култура
Валентин Русинов и „ТЯ” в галерия „Видима” на 25 юни 2019 г.
Култура
Трио "Звън" - любими изпълнители на публиката в Пазарджик
Култура
Певците на ОУ "Ст. Пешев" спечелиха фолклорния фестивал "Янко Петров"
Култура
Орден "Стара планина" за Васил Михайлов и Ириней Константинов
Култура