Община Севлиево е собственик на язовира в село Горна Росица, постанови в средата на юли Върховният касационен съд с решение, което отменя предишни два акта – на Районен съд Севлиево и Окръжен съд Габрово. Те от своя страна отхвърлят заведения от Община Севлиево иск за връщане собствеността върху водоема. Информация за резултата от делото бе разпратена вчера от Община Севлиево под формата на прессъобщение, което за малко се появи и на официалната страница на институцията в Интернет, но по-късно бе свалено.
Няколко неща във въпросното прессъобщение, публикувано дословно от други медии, извикват въпросителни, което провокира sevlievo-online.com да се запознае в детайли със случая.
Делата за язовира в Горна Росица се водят от 2015 година
и са между между Община Севлиево и „Агрохолдинг Ловико“ АД, но историята на спора е от 2009 година, когато със заповед на тогавашния кмет на община Севлиево Йордан Стойков имотът е отписан от актовите книги за общински имоти и предаден на „Агрохолдинг Ловико“ АД. Прокуратурата тогава е протестирала кметската заповед пред Административния съд в Габрово, в резултат на което е образувано административно дело с предмет – обявяване заповедта за нищожна. С окончателно решение от 2 януари 2014 г. ВАС е обявил за нищожна заповедта на севлиевския кмет, с която имотът е деактуван като общински. Междувременно точно въз основа на въпросната заповед през 2010 година „Агрохолдинг Ловико“ АД добива нотариален акт за собственост върху язовира. Актът е издаден от покойния вече нотариус Иван Петков, чиито архиви се съхраняват в съда. Факт, който оборва написаното в прессъобщението на Община Севлиево, че „докато текат обжалванията тогавашният кмет успя да издаде нотариален акт, с което язовирът стана собственост на „Агрохолдинг Ловико“ АД София“. Няма да влизаме в обяснения кой издава нотариални актове в България, но със сигурност това не е в правомощията на кметовете.
Друг безспорен факт, с който в информацията от Община Севлиево се злоупотребява е, че Йордан Стойков е изпълнителен директор на Агрохолдинга от 1996 до 2014 година – периодът, в който се водят дела за връщане собствеността на горноросишкия язовир - нещо, което е изключително лесно доказуемо, тъй като между 2005 и 2011 година Стойков е кмет на Севлиево и разбираемо няма как в част от този период да е съвместявал директорските с кметски задължения.
Продължаваме с фактите, извадени от решенията на трите съдебни инстанции: През 2010 година язовирът е отдаден под наем от „Агрохолдинг Ловико“ АД за срок от 10 години на друго лице. А през 2014-та Община Севлиево завежда гражданско дело, с което моли съдът да отмени нотариалния акт за собственост на акционерното дружество и върне имота на Общината.
Със свое решение от 23 април 2015 година Районен съд Севлиево отхвърля иска на Общината.
Магистратите се позовават на съдебна практика, въз основа на която съдът заключава, че актовете за общинска и държавна собственост не са документ за собственост върху даден имот, а служат само, за да се регистрира съответната собственост. Но при наличие на спор, както в случая, съдът счита за необходимо да се докаже как този имот е придобит от Общината, от кого и на какво основание. Нещо, което в конкретната ситуация не става ясно и това надделява при вземане на съдебното решение.
Според документите имотът, върху който е язовира в Горна Росица, става собственост на Община Севлиево на 16 декември 1998 година. Като бивш собственик на имота е вписан ТКЗС Горна Росица. А на 9 декември 2009-та със заповед на кмета на Севлиево парцелът е изваден от собствеността на Община Севлиево. Какво е станало в тези години и защо е извадил язовира от общинската собственост, попитахме тогавашният кмет на общината Йордан Стойков. „С влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи през 1991 година тогавашните Ликвидационни съвети бяха длъжни да разпределят в дялове имуществото на бившите ТКЗС-та, включително съоръженията, както в случая язовир. Така имуществото на ТКЗС Горна Росица стана собственост на създадената по-късно Частна производствено-животновъдна кооперация /ЧПЖК/ „Росица” с. Горна Росица. Тази кооперация в последствие се вля в ЛВК „Гъмза“, която влезе в "Агрохолдинг Ловико" с апортна вноска – въпросния язовир. С това аз като кмет на община Севлиево трябваше да отпише язовира от общинската собственост“, обясни Стойков.
Оказва се, че до влизането в сила на Закона за водите през 2000 година Ликвидационните съвети са имали право да продават язовирите, собственост на бившите ТКЗС-та на трети лица. Така Ликвидационният съвет в Горна Росица е провел търг за продажба на язовира и собственик на водното съоръжение става новосъздадената производствено-животновъдна кооперация „Росица“. Не е имало как водоемът да бъде актуван като общински, смята съдът, заради липсата на документ, който да доказва, че съоръжението е собственост на общината. Липсата на яснота по тези обстоятелства натежава в полза на решението, което постановява Районен съд Севлиево, като отхвърля иска на Община Севлиево за обявяване нотариалния акт, притежават от „Агрохолдинг Ловико“ АД за нищожен.
Следва обжалване от Община Севлиево пред Окръжен съд Габрово. Решението по второинстанционното дело излиза на 19 август 2015 година и потвърждава постановеното от Районния съд в Севлиево. А мотивите на съда да отхвърли иска на Община Севлиево са: Общината не може да докаже собствеността си върху язовира, който през 1993 година е продаден от ТКЗС Горна Росица на ЧПЖК „Росица” с. Горна Росица.
Следва ново обжалване от страна на Общината, този път пред Върховния касационен съд. На 12 юли 2016 г. той излиза с решение, което определя като неправилен и несъобразен с правните норми извода на Окръжен съд Габрово, че не е налице основание за придобиване правото на собственост от страна на Общината. Върховните магистрати се позовават на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съгласно който държавата запазва собствеността си върху заварени от закона земи, които не подлежат на възстановяване. А от това право не се изключват изградените върху земеделски земи съоръжения и по силата на закона, в собственост на общините преминават язовири, езера и принадлежащите към тях плажове.
Друг мотив в полза на решението на ВКС е липсата в материалите на делото на писмен договор за покупко-продажба или обявен купувач от проведения през 1993 година търг за продажба на имота. Което не осветлява неяснотите за това кой е спечелил търга, има ли заплатена цена и от кого, кои са лицата, подписали писмения договор.
Това решение на ВКС е окончателно.
Коментарите на заинтересованите страни:
Община Севлиево: „Отне много усилия и време да докажем, че Общината по право е собственик на язовира в село Горна Росица, но важното е, че страведливостта възтържествува и жителите на Севлиево не бяха ощетени.“
Йордан Стойков: „След построяването на мотополигон „Горна Росица“ аз настоявах язовирът да стане общински, тъй като той бе необходим за поддържане на мото-съоръжението. Ясно е, че в случая сме свидетели на противоречива съдебна практика, но решенията на съда трябва да се уважават. Личното ми мнение е, че е добре язовирът да бъде общински, за да гарантира поддържането на запустяващия мотополигон.“
