847 лв. е средната работна заплата в община Севлиево, при средна за страната 878 лв., сочат данни на Института за пазарна икономика, който днес представи изследването си "Икономическите центрове в България". Данните са за 2015 г., когато средната заплата за община Габрово е била 683 лв.
Целта на изследването е да очертае границите на икономическите центрове в страната. Авторите са си поставили задача да „надскочат“ административно-териториалното деление на областите и районите и да начертаят нови вътрешни граници, основани изцяло на естествените икономически процеси. Така се очертават три икономически центъра:
Големи икономически центрове, които имат много силно ядро и огромна периферия – такива са София и Пловдив;
По-малки центрове, които имат периферия, но тя често се ограничава само до съседни общини – такива са центровете Русе, Плевен и Шумен;
Специфични икономически центрове, които са съседни и имат множество допирни точки, макар и да имат силно ограничена или дори никаква периферия – такива например са центровете "Габрово-Севлиево", Стара Загора, Казанлък и Раднево.
Групирането в рамките на центровете е правено около т.нар. икономически ядра, които привличат значителна ежедневна трудова миграция от съседни общини, имат висока концентрация на наети лица и генерират относително голяма продукция.
Икономическият център „Габрово-Севлиево“
е съставен от две самостоятелни ядра, Габрово и Севлиево, без периферия. Икономиката е доминирана от преработващата промишленост, която съставлява 67% от произведената продукция, а в нея са наети 50% от работещите. Демографските тенденции са силно негативни – населението е намаляло с 25% от началото на хилядолетието, а работоспособното население е едва 55% от всички жители. Що се отнася до качеството на образованието, центърът се при-ближава до средните за страната стойности, пише в изследването на ИПИ.
Икономиката е относително равномерно разпределена между двете общини с лек превес на Севлиево, където произведената през 2015 г. продукция е малко над 1 млрд. лв., докато в Габрово е малко над 850 млн. лв.
Севлиево се развива малко по-бързо от Габрово
в последните години – общият ръст на икономиката на общината е 16% за периода спрямо 15% в Габрово. Водещият отрасъл е преработващата промишленост, която съставлява 67% от икономиката на центъра и 74% от икономиката на Севлиево. Икономиката е доминирана от няколко големи предприятия – производителя на санитарна керамика и арматура „Идеал Стандарт – Видима“, шивашката фирма „Dzalli“, производителя на паркет „Хамбергер“ и фирмата за кабели „Емка“, като освен „Dzalli“ всички други са разположени в Севлиево. Със значителен дял са и търговията (9%) и транспортът (8%). Най- значително увеличение на продукцията има при транспорта (64%) във връзка с ръста на индустрията и дейността на няколко логистични фирми.
Докато между 2012 и 2015 г. преките чуждестранни инвестиции (с натрупване) в Севлиево нарастват с 8%, в Габрово те намаляват с 3%.
В периода 2000–2016 г. населението на център „Габрово-Севлиево“ е намаляло от 125 хил. на 94 хил. души, или с 25%.
Темпът на спад е относително еднакъв в двете общини, като е малко по-бърз в Севлиево (–27%). Основната причина за негативната тенденция е отрицателният естествен прираст, който достига –12,5‰ през 2016 г., или над два пъти по-неблагоприятен от средния за страната. Второстепенен фактор е и механичното движение на населението – механичният прираст е –4‰ от населението. Комбинацията от двата индикатора сочи към значителни демографски проблеми в близко бъдеще и задълбочаване на съществуващата негативна тенденция.
Образователната структура е доста сходна с тази в страната – при преброяването от 2011 г. с висше образование са 19% от населението и`, а със средно – 50%.
Средната оценка на матурата по БЕЛ през 2016 г. е „добър“ 4,15 – много близка до средната за страната оценка „добър“ 4,17. Оценката в Севлиево е много по-ниска – 3,81 срещу 4,32 в Габрово.
