„Севлиево-Габрово“ е сред най-добре развитите икономически центрове в страната, с голям размер на инвестициите и висока производителност на труда. Това е следствие най-вече на добрите резултати на местната експортно ориентирана преработваща промишленост, която създава повече от половината добавена стойност и заетост в центъра, се казва в анализ на Института за пазарна икономика, част от изследването "Икономическите центрове в България - 2023".
„Севлиево-Габрово“ е особен икономически център, който се състои от две ядра, които нямат периферни общини, се посочва в анализа. Причина за това са силните, но географски ограничени икономики на двете близки общини. Отбелязва се обаче, че вече има общини, които се приближават до прага на ежедневната трудова миграция – 8% от заетите в Дряново пътуват всеки ден до Габрово, а 9,8% от тези в Априлци – до Севлиево, поради което те биха могли да бъдат присъединени към периферията на Габрово и Севлиево и представени в бъдещо издание на изследването. Между двете ядра също има силно взаимодействие, като 5,7% от заетите, или 1,3 хил. души, пътуват ежедневно за работа от Габрово към Севлиево.
През 2021 г. стойността на произведената продукция в „Севлиево-Габрово“ е 2,95 млрд. лв., сравнима с тази на много по-големи по територия и население центрове като „Велико Търново“ и „Пазарджик“. По тази причина отнесена спрямо броя на населението, продукцията на центъра е висока – 36,2 хил. лв. на човек, близо до тази в центровете със силно развита индустрия като „Пловдив“ и „Загоре“. Ръстът на добавената стойност в периода 2012–2021 г. също е значителен – 78%. Икономиката на центъра е равномерно разпределена между двете ядра, като през 2021 г. Севлиево генерира 53% от общата добавена стойност, а Габрово – 47%. Активността е съсредоточена изключително в преработващата промишленост, която създава 58% от добавената стойност.
Икономическият център е привлякъл 351 млн.евро преки чуждестранни инвестиции към края на 2021 г. Отнесен спрямо населението, размерът на чуждия капитал е 4,3 хил. евро на човек, като повече са отчетени единствено в център „Бургас-Несебър“ и в този около София. По-голямата част от чуждите инвестиции - 288 млн. евро, са реализирани в Севлиево.
Благодарение на особената си икономическа структура „Севлиево-Габрово“ е най-експортно ориентираният икономически център след този на столицата с 22,2 хил. лв. приходи от износ на човек от населението през 2021 г.
Концентрацията на индустриалните предприятия в Севлиево логично определя и водещото място на преработващата промишленост при заетостта, която ангажира около 65% от всички наети в общинската икономика. През последните 5 години заплатите в центъра са нараснали с 51% до 1325 лв. средно брутно на месец, което отрежда на „Севлиево-Габрово“ четвъртото място сред 16-те центъра.
На ниво община Севлиево предлага значително по-висок среден доход на работещите - 1508 лв. на месец, като в преработващата промишленост заплатите са 1679 лв., в здравеопазването – 1917 лв. Най-високите заплати в целия икономически център пък са в разрастващия се сектор на ИКТ дейностите в Габрово – средно 3121 лв. на месец.
Безспорно най-сериозното предизвикателство пред средносрочното икономическо развитие на центъра е демографията, сочат анализаторите. Между последните две преброявания населението на двете общини се свива общо с 19,5% до 81,6 хил. души.
Намаляването на населението е съпроводено и с бързи промени в неговата структура, като към 2021 г. в трудоспособна възраст са едва 58,4% от жителите – най-ниският дял сред всички икономически центрове. Обратно, делът на населението над 65-годишна възраст е най-високият – 29,5%, а показателите за демографско заместване разкриват допълнително влошаване на пирамидата на населението, като през 2021 г. на всеки 100 деца (до 14 години) е имало 245 възрастни (над 65 години).
Целият анализ може да видите оттук.
