След 145 г. възстановка на сраженията край Боаза връща паметта за героите
Възстановките в историческите места на севлиевския Балкан вече са традиционни, снимка: архив Община Севлиево

На 22 май 2021 г., в 11:00 ч. в местността Боаза край с. Кръвеник севлиевци ще отдадат почит пред героите на Априлското въстание в севлиевския край. Поклонението ще бъде съпъствано и със станалата вече традиционна възстановка на боевете, а организаторите - Община Севлиево и Исторически музей Севлиево съобщават, че тази година на мястото на историческите събития ще дойдат и наследници на участниците в Априлското въстание в севлиевския край.

Какво се е случило в севлиевския Балкан преди 145 години, разказва Ивета Миленова от Исторически музей Севлиево.

В Кръвеник още от времето на Левски работел дългогодишният кмет на селото Филю Радев Миленов. Когато Левски го запитал има ли нужда да идва в Кръвеник, той отговорил: “Няма никаква нужда. Където върви главата на змията, там върви и опашката й!”.

В дейността по подготовка на въстанието той включил сина си Христо и други свои роднини и близки. Революционният комитет положил клетва в дома на свещеник Иван Михов. В голямото чисто българско село Ново село (днес гр. Априлци) Стефан Пешев имал за опора своя приятел Никола Дабев от Севлиево, учител в селото, младия свещеник Радион Попмихов и членовете на създадения още от времето на Левски комитет - братята Колю и Нанко Пачникови, Драгни Стойчев, Аврам Драганов, Павли Венков и др. Те съдействали за набавянето на барут, тъй като над селото в Балкана работели нелегални турски барутчийници.

Зимата и ранната пролет на 1876 г. били време за усилена подготовка.

Вече било известно решението на Гюргевския комитет за въстание през пролетта и затова навсякъде се работело най-вече за въоръжаване и приготвяне на другите въстанически потреби. От Габрово била доставена голяма партида саби, като за доставката се грижел Йонко Карагьозов. Било изкупено всичкото олово от дюкяните за приготвяне на куршуми, голяма партида барут от 200 оки била разпределена в Кръвеник и Батошево. Значителна сума пари била предадена на Вичо Грънчаров и той доставил партида револвери и патрони за тях.

Кръвенишкият първенец Фильо Радев взел 15 000 гроша от Саадуллах ефенди

уж за търговия и също ги дал за оръжие. Планът за въстанието бил да бъдат запалени турските махали в града, да се завземе конака и оръжието в него. Четите от всички селища трябвало да се съберат във високия Балкан и там да създадат свободна територия. Този план бил обсъден подробно на окръжно съвещание в Горна Оряховица на 26 и 27 април, в което взел участие Стефан Пешев. Определена била датата 1 май за вдигане на въстанието. Въстанието в Южна България било факт, за което били известени с Кървавото писмо.

При завръщането си от Горна Оряховица Пешев бил предупреден, че го търсят да го арестуват и се укрил, но поради предателство на 29 април е обкръжен и заловен. В града вървели масови арести, а комитетските дейци, които се спасили, потърсили убежище в Балкана. В Кръвеник вече бил военният инструктор Дончо Фесчията, пристигнали Йонко Карагьозов, Никифор Симеонов и други.

На 1 май, при непосредствената опасност от арест, Фильо Радев, Йонко Карагьозов и Дончо Фесчиев, заедно с други местни комитетски дейци решили незабавно да бъде свикано общоселско събрание от всички посветени и непосветени на старото хайдушко сборище връх Бабан. Изпратени били куриери и до околните селища. Към Бабан се отправили, повечето от тях въоръжени, около 250 души от Кръвеник и околните махали. Дошли и представители на съседните селища – Ново село, Острец и др.

След прочуствената реч на дядо Фильо въстанието било обявено.

Избрано било ръководство с войвода Фильо Радев и помощници - синът му Христо, Йонко Карагьозов, Дончо Фесчиев и Георги Константинов. Въстаническата войска, организирана в групи, се отправила към Граднишкия боаз, където заела предварително уточнените позиции.

На 2 май оттам бил даден първият изстрел по турци йошурджии, които разнесли вестта за бунта в планинските села. На следващия ден, заедно с пристигналите на помощ новоселци, защитниците на Граднишкия боаз били повече от 300 души. Успешно било отблъснато първото нападение на огромна башибозушка орда. На 5 май в Граднишкия боаз пристигнала и част от Габровската чета, начело с Цанко Дюстабанов. След едно успешно съвместно сражение, кръвеничани отново останали сами да защитават Боаза.

Междувременно боеве се водели и при Батошево.

За защита на селото били оставени всички мъже, годни да носят оръжие, а жените, децата и старците се отправили към Попската махала, определена като лагер за мирното население. Определени били десятници на въстаническата войска, както и отговорници по снабдяването. На следващия ден, 5 май, успешно била отблъсната турска разузнавателна група. Монахините от Девическия манастир в Батошево продължили да приготвят храна, чорапи и дрехи за въстаниците.

Напорът на многобройната турска войска, черкези и абази на следващия ден, 6 май, бил неудържим. Сломявайки героичната съпротива на батошевци и габровци, връгът превзел селото. Загинали десетки въстаници и жители на Батошево и околните махали. Черкези се опитали да убият и игуменката на Батошевския девически манастир госпожа Магдалена Минева, но тя успяла да се спаси с бягство. Изгорели училището и църквата, много къщи, взривен бил складът за оръжие в къщата на дядо Миньо. Оцелелите потърсили спасение в гората.

Не бил пощаден и мъжкият манастир “Успения Пресвета Богородица” край Батошево.

Конни черкези нахлули в двора на манастира и подложили на грабеж манастирските одаи и складове, които след това запалили. Опитали се да запалят и храма, но тук се намесило провидението. Рукнал проливен дъжд и пламъците били загасени. Убит бил един послушник, а монасите намерили спасение в околните гори. След Освобождението опожарените сгради били възстановени, но в куполите на храма и днес стоят дупките от черкезките куршуми.

На 9 май участта на Батошево постигнала Кръвеник.

След ожесточен бой, превърнал се в ръкопашен, силите на противника взели превес и войводата Фильо Радев освободил въстаниците от клетвата, за да им даде възможност да защитят най-близките си. Селото било разграбено, училището, църквата и много къщи запалени. Турците се пръснали по околните махали да издирват въстаниците и скритите мирни жители, които били подложени на грабеж и унищожение. В късния следобед на 11 май при сражението под връх Марагидик напорът на настъпващите черкези станал неудържим.

Тогава жените се включили в боя в подкрепа на сражаващите се мъже.

Като не разполагали с друго оръжие, те започнали да хвърлят намиращите се наблизо камъни. Турците били смутени от този неочакван отпор и към залез устремът им е спрян. В последните дни на въстанието и жените са обречени на смърт и нечувани мъчения. Обект на целенасочено преследване са близките на въстаниците. Майката на комитетския куриер Марин Сяров е жестоко измъчвана и заклана. След жестоката смърт на Кольо Матеев, който изковавал хладно оръжие за въстаниците, Стана, неговата съпруга, е откарана при Саадуллах ефенди. Подложена е на нечовешки изтезания, за да издаде ръководителите на въстанието. В името на паметта на съпруга си, тя издържа мъченията и не предава никого.

Жертви на безмислена жестокост и извратеност стават и страдалки, изнасилвани до смърт.

Няколко бременни жени умират по особено мъчителен начин. Те са разпорени живи, за да се разбере пола на детето, което носят в себе си. На една от тях отрязват главата и я разнасят, закачена на телтията на кон. По-голямото дете на друга е свидетел на мъченическата смърт на майка си и след няколко дни в следствие на преживяното умира.

Невинни жертви на турските зверства са децата - убивани, удавяни, насилвани, отвличани, те изживяват целия ужас на турските издевателства при потушаването на въстанието. Някои от измъчените жени запазват учудващо присъствие на духа.

Заглъхнала последната битка под връх Марагидик. След няколко дни местните хора започнали да се завръщат в разграбените си и опожарени домове. Според официалните данни на Европейската анкетна комисия в Севлиевската кааза загинали 221 мъже, 39 жени и 23 деца. Тяхната саможертва не позволила да се обезсмислят светите за всеки българин слова “Свобода или смърт!”.

Севлиевският затвор се препълнил с арестувани въстаници.

С голям шум и тържество в града били докарани четири коли, натоварени с оръжие и черешовия топ от Дебневския боаз. Скоро казанлъшки турци донесли в Севлиево главата на дядо Фильо, когото заловили и обезглавили в Балкана. В затвора довели и сина му Христо, който сам се предал, за да не запалят наново заради него селото.

В Каябаш българи предали ранения Йонко Карагьозов, заловен и докаран в Севлиево. До 20 май в севлиевския затвор били събрани почти всички основни ръководители на въстанието. Малцина успели да се спасят или укрият в Румъния. С бой и изтезания били изтръгвани признания за участието на всеки един в подготовката на въстанието и в бойните действия. Особено жестоко бил измъчван Стефан Пешев, на когото севлиевският главорез Саадуллах ефенди си отмъщавал за жлъчните дописки във вестниците. Със забиване на клечки под ноктите, горене с нагорещени железа, обесване с главата надолу палачите се опитвали да изтръгнат от него имената на неговите сподвижници. Пешев обаче признавал само собствената си вина, тъй като някои по-малодушни вече били свидетелствали против него, но други имена той не споменал.

По нареждане на правителството тези от съзаклятниците, на които вината била доказана, били преместени в Търновския затвор, където вече работел специалнияг съд, назначен от Цариград. В Търново севлиевските комитетски дейци се срещнали със заловения вече Цанко Дюстабанов, с Бачо Киро Петров и с някои от заловените тревненски въстаници. Отново започнали разпити. Постепенно съдът установявал вината на отделните подсъдими и към средата на месец юни започнал да произнася присъдите. На смърт били осъдени Стефан Пешев, Йонко Карагьозов, Иван Преснаков, Никола Дабев от Севлиево, свещ. Радион Попмихов, Павли Венков и Велчо Ночев от Ново село и Христо Филев от Кръвеник. Смъртни присъди получили и Цанко Дюстабанов, Бачо Киро и други от главните ръководители на въстанието в Северна България. Мнозина били осъдени на заточение, между които и комитетски дейци от Севлиево и селата.

На 25 юни 1876 г. - петък, пазарен ден за Севлиево, на централния площад в града се издигнали две бесилки.

На тях увиснали двамата ръководители на революционния комитет – Стефан Пешев и Йонко Карагьозов. След една седмица били обесени останалите шестима осъдени на смърт водачи на въстанието.

На 3-ти април 2011 г. лично патриарх Максим в съслужение и в присъствието на цвета на българското православно духовенство, канонизира за светци хилядите мъченици, зверски убити в Батак и стотиците жертви на въстанието в Ново село, Батошево и Кръвеник. В знак на почит и признателност на канонизацията в храм-паметника „Св. Александър Невски” присъстват президентът на Република България, председателят на Народното събрание, множество политици и общественици, хиляди граждани.

Това, което се отнася до историята на Априлското въстание в Севлиевския край, е обявяването за светци на загиналите в Новоселския девически манастир „Света Троица” духовни лица. Поименно са упоменати свещениците Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, игуменката на манастира Сусана, монахините София, Елисавета, Ефросиния, Христина, Калиста, Катерина и мирянката Сусана, но редом с тяхната света памет се почитат и всички жертви по време на разгрома на въстанието в балканския край.

Днес България отбелязва тържествено 145 годишнината от Априлското въстание. Паметта на предците ни задължава да не влизаме в дребнотемие и излишни спорове за първенство, подклаждани от криворазбран местен патриотизъм. Призовавам всички с благодарност и преклонение да споменем както канонизираните мъченици, така и всички наши родни свидни жертви, чийто живот бе прибавен във фундамента на християнската вяра и свободна България.

Исторически музей - Севлиево
Ивета Миленова 


Публикувано със съкращения. Целия разказ може да бъде прочетен  тук.

 

Платформа за проверка на фактите стартира и в България
Общество
МиГ-29 е паднал в морето по време на учение тази нощ
Общество
Севлиево окончателно изгуби 4 млн. евро за развитие на селските райони
Общество
Започват проверки за спазване забраната срещу изсичане на гори
Общество
От 10 юни Паспортна служба ще работи с удължено работно време
Общество
Освободени са двама от ръководството на Северноцентралното предприятие
Общество
До 22 юни се кандидатства за трета фаза подкрепа за оборотни средства
Общество
Борислав Бончев се срещна с МВР - ръководството, темата са изборите
Общество
Четирите стихии - фестивал за 1 юни събира деца и възрастни
Общество
Мобилни екипи за ваксинация поиска областният управител за Севлиево
Общество
Министър Минеков удостои Найден Петров с почетен знак „Златен век“
Общество
Анализ трябва да елиминира Африканската чума по свинете
Общество
Честит Ден на светите братя Кирил и Методий
Общество
С над 20 000 балкански пъстърви бяха зарибени девет планински реки
Общество
Енерго Про променя датите за отчитане и плащане на ел. енергията
Общество
Областният управител разпореди проверка на язовирите
Общество