Снимка: Annette Jones, Pixabay
"Страх ли? Ами страх ме беше. Край мен падат шрапнели, фучат гранати, свистят куршуми. Пък аз съм от три месеца на фронта. До мен умираха другари. Още ги сънувам.“. Това ми разказа през 2017 г. 94-годишният тогава Йонко Маринов Цонев от село Градище. Той бе един от шестимата ветерани от Втората световна война, които тогава дойдоха в парк „Казармите“ за честването за 9 май.
Отварям тогавашната си публикация и препрочитам написаното. Не мога по друг начин да отбележа Деня, освен спомняйки си как сме го чествали предишни години.
Чета, че и тогава съм се чудила какво да го питам този старец, преживял най-страшното и достигнал дълбоки старини. Помолила съм го за спомени от онова време, а той ми е казал: „Бих се в последната фаза на войната. Моята част беше изпратена в Албания, на Паешки камък. Ние натискаме, ама и те не се дават“.
Записала съм, че не му се приказва много. Сигурно мъката му е надделяла. Аз ги помня тези старци, които идваха на честванията за 9 май и помня как с всяка година ставаха все по-малко. Помня как бършеха очите си и ги стискаха, да не потекат сълзите им. А те, сълзите, тръгваха на тънки вадички по хлътналите им бузи, но нали са войници, само преглъщаха и се заглеждаха надолу.
Тогава съм попитала дядо Йонко „Какво е за теб войната“. Ето какво ми е казал: „Страшно нещо, момиче, е войната. Страшно е. Да не се налага никой от вас, младите, да го разбира. И днес сънувам един другар, който на метър от мен се пръсна. Падна шрапнел и...“. Изречението е оставено недовършено. Явно дядо Йонко не е могъл да продължи разказа си, споменът е стегнал гърдите му и глас не е могъл да излезе.
"Днес отбелязваме края на най-голямото безумие в световната история, отнело 2777 дни и 42 милиона човешки живота", каза през 2017 г. в своето слово тогавашният директор на Историческия музей в Севлиево Найден Петров. "Войната унищожи безценни паметници на културата и милиони съдби в концлагерите и подземията на гестаповската инквизиция", припомни още Петров, като призова да помним, за да не се случва никога повече ужасът на войната.
