Димитър Драганов (с наградата в средата) заедно с Ивелина Цветкова и Даниел Меразчиев, снимка: личен архив
Димитър Драганов Драганов - студент в четвърти курс на специалност „Психология“ във Великотърновския университет - спечели голямата награда в първия Международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“, организиран от издателска къща „Многоточие“.
Наградата включва освен статуетка и грамота, и безплатно издаване на книга на младия поет от ИК „Многоточие“.
За конкурса организаторите са получили 197 стихотворения, изпратени чрез 124 писма, пристигнали от различни краища на света, като е интересно да се отбележи, че най-младият участник е на 8 години, а най-възрастният – на 78 години. Награждаването на избраните стихотворения от конкурса се състоя на 27 декември във Велико Търново, на творческа вечер на ИК „Многоточие“, на която наградите бяха връчени от Даниел Меразчиев, автор на сборници с разкази и основател на литературен клуб „Многоточие“, и Ивелина Цветкова, поетеса и собственик на издателска къща „Многоточие“.
Освен наградените, избрани стихотворения от конкурса ще бъдат публикувани в сборник „Защо пиша това писмо“, който предстои бъде издаден в началото на 2022 г., а поради проявения интерес конкурсът „Защо пиша това писмо“ ще стане ежегоден.
Наградената творба на Димитър Драганов бе предоставена на "Севлиево онлайн" лично от него.
„Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!“
Валери Петров
Моето добро писмо
Не тъгувам, поете любими!
Знам: добрите писма са напът!
Те летят над нивя и градини
и в сърцата човешки ще спрат.
Знам, че някой ги пише далече
всяка вечер с море от любов!
Скрил душа под дебело елече,
си представям Валери Петров.
Зима вие навън и припява.
Носи в своята песен мечти.
Тя душите ни сякаш смирява
и помага да вдигнем глави.
Над Балкана прелита надежда
и се губи в небесната вис.
За поета всемирът се свежда
до римувани строфи на лист.
Те, писмата, се пишат с целувка,
а зората ги праща към нас.
Днес писмото е блага милувка,
подарена с усмивка на Вас.
Аз писмото си пиша, защото
знам – отсреща човек ще чете.
Ще му пратя добро по клеймото
и словесна любов – от сърце!
По клеймото ще диша надежда.
Тя по пътя ще мисли за Вас.
Всеки миг в нас светът се оглежда
и шепти ни, останал без глас:
„Мили хора, недейте тъгува!
Напишете на някой с душа,
че животът вовеки си струва!
Да си пратим добрите писма!“
