Те са ученици, но правят качествена и отговорна журналистика, снимка: Информационен портал на НПО в България
Могат ли ученици да издействат удължено време за пресичане и поставяне на табло за измерване на автомобилна скорост на пешеходна пътека на бул. „Александър Малинов“ в София, на която неведнъж са ставали произшествия. Да, младите хора са постигнали това. Преди това успяват да инициират разчистването на нерегламентирано сметище около село Делян, както и да подтикнат Столична община да се заеме с разбитите плочки до метростанция „Младост 1“. Организират и социологическо проучване на нагласите на столичани към паметника на съветската армия, събирайки общо 250 гласа, които качват като статистика на сайта си.
Те са ученици, какват се Мартин Ненчов, Мария Николова, Мария Павлова и Димитър Ризов и са част от общо тринадесет активни и завидно целеустремени ученици в Клуба по журналистика към 125-о СУ „Боян Пенев“. Ръководител на клуба е учителката им Иглика Горанова.
Изброеното в началото на текста е само част от гражданските инициативи, които клубът успява да осъществи. Освен тях Георги и съучениците му обсъждат немалко важни теми, които често се дискутират в публичното пространство. Учениците на няколко пъти изтъкват важността на мотивиращата училищна среда, която не просто им помага да се развиват, а и формира у тях граждански усет чрез предметите в учебната програма, извънкласните дейности, подхода на учителите и тяхната готовност да останат целенасочено в сянка, за да могат по-младите да натрупат опит.
За младите хора и тяхната работа, защото това което правят е сериозна работа, научих от информационния портал на неправителствените организации в България. Признавам, че бях силно впечатлена от тяхната ангажираност и активност, тъй като те не са професионални журналисти, но резултатът от журналистическата им работа е доста по-голям от това, което действащи журналисти постигат.
У нас дезинформацията набира много силно скорост. Свидетел съм как хора, които числя към средно и над средното ниво на интелигентност, стават жертви на лавината публикации предимно в социалната мрежа фуйсбук и започват не само да вярват на неистини, а да ги разпространяват. Виждам как много хора не умеят да отсяват информацията, която четат и не правят дори нищожен опит да проверят нейната достоверност. Някак у нас се шири вярването, че щом като нещо е публикувано, то е истина. За съжаление не е така и въпрос на отговорност на всеки е, когато разпространява информация, да е сигурен, че не дава трибуна на лъжи и манипулации.
Заради всичко това реших да дам трибуна на тези млади хора от столично училище, но и защото в малките общини също се създават клубове по журналистика, които не знам защо остават встрани от журналистиката. А основна роля на журналистиката на всичките й нива е да е на страната на гражданското общество и да стои над елементарното масово съзнание. Мисля, че четиримата младежи, за които ще научите повече от подкаста на Георги Стайков, доказват това по безспорен начин.
Публикацията, която ги представя, може да прочетете оттук.
Подкаста е във видеото.
