снимка: Pixabay
Постоянни заплахи и тормоз, неправомерни съдебни дела от държавни служители и бизнесмени констатира в годишния доклад за състоянието на правата на човека на световната организация „Амнести интернешънъл“ (Amnesty International) по отношение на медийната среда в България, съобщава "За истината".
Отчита се все по-засилен натиск срещу независимите медии и журналистите, които отразяват теми, свързани с организираната престъпност, корупцията или правата на малцинствата.
„Амнести интернешънъл“ публикува годишния си доклад за състоянието на правата на човека по света на 28 март.
В частта си за България докладът отбелязва влошаване на състоянието на правата на човека у нас.
Организацията констатира:
- Влошаваща се свобода на медиите, тормоз и злоупотреба със съдебни дела срещу журналисти;
- Липса на мерки срещу домашното насилие;
- Отблъскване, необосновано връщане и дискриминационно разглеждане на молби на бежанци и хора, търсещи международна закрила;
- Липса на стратегия за справяне с дискриминацията срещу ромите;
- Недостатъчна защита за жертвите на хомофобски престъпления.
В България всеки втори журналист е бил подложен на неправомерен натиск, а всеки десети е бил заплашван със съд, констатират от „Амнести интернешънъл“, цитирайки доклад на Асоциацията на европейските журналисти у нас. Става дума за т.нар. „дела-шамари“, чиято цел е сплашване на медиите, за да не се занимават с определени теми. Това са искове за големи суми, в повечето случаи необосновани.
„Това е имало възпиращо въздействие върху отразяването на събитията и е довело до увеличаване на автоцензурата. Журналистите и правозащитниците, живеещи извън столицата София, са били особено уязвими към сплашване. Големите медии остават под контрола на политици и олигарси, което допълнително подкопава редакционната независимост и ограничава достъпа до информация“, пише в доклада на организацията.
В доклада се споменава и предложеният от „Възраждане“ законопроект за т.нар. „чуждестранни агенти“, който цели да възпрепятства дейността на хора и организации, финансирани от чуждестранни донори.
Докладът отбелязва и това, че мигранти и търсещи убежище в страната са били отблъснати. „Амнести интернешънъл“ съобщава за дискриминационни практики в областта на предоставянето на убежище, като молбите на граждани на някои държави, включително Афганистан, Алжир, Бангладеш, Мароко и Тунис се отхвърлят автоматично. Докладът отбелязва също, че много от украинските бежанци, приютени в страната, са я напуслани вследствие на несигурната ситуация около системата за настаняване.
Домашното насилие в България се е увеличило, а ромите и хората с увреждания са продължили да се сблъсдкват с дискриминация.
Ръстът на случаите на домашно насилие е бил отчетен по време на пандемията от коронавирус. В България обаче броят им продължава да нараства и след премахване на противоепидемичните мерки. Едновременно с това държавата не реагира с адекватни мерки и не бяха приети промени, които трябваше да синхронизират националното законодателство с международните стандарти.
Властите не са разработили и стратегия за справяне с дискриминацията, основана на сексуална ориентация или полова индентичност.
В доклада са посочени два случая – нападението срещу центъра RainbowHub, извършено от Боян Расате и решение на Европейския съд по правата на човек, според което държавата трябва да плати обезщетение на майката на загинал мъж, загинал при хомофобско нападение.
В световен мащаб организацията отбелязва и „лицемерие“ по отношение на реакцията на западните страни към руската агресия в Украйн. Според Амнести, макар отговорът на руското нахлуване в Украйна да е бил бърз и силен, държавите са прилагали законодателството в областта на правата на човека за всеки отделен случай в „смайваща демонстрация на явно лицемерие и двойни стандарти“ и са липсвали смислени действия по отношение на тежки нарушения на някои от съюзниците.
„Държавите не могат да критикуват нарушенията на правата на човека в един момент, а в следващия да оправдават подобни нарушения в други държави само защото интересите им са застрашени. Това е безсъвестно и подкопава цялата структура на универсалните права на човека“, казва Агнес Каламар, генерален секретар на организацията, цитиран в прессъобщение за доклада.
