За една изложба може да се говори много, може да се каже и малко. Защото всеки възприема по свой начин изкуството. Затова ми е трудно да започна да пиша за изложбата на Димитър Георгиев-Шипката. Някак ми се иска тези картини да се видят от повече очи, вместо да ги определям с думи. Защото моите думи са моето усещане за тях, но съм сигурна, че всеки би открил някакъв свой трепет, когато застане срещу платната на Шипката.
Това, което няма начин да не забележите, е плътността на неговите картини. Сякаш няма място дори за въздух, толкова са наситени с цвят, форми и емоция. Буквално ти спират дъха. И са много български.
В четири зали в Градската галерия "Асен и Илия пейкови" от вчера, когато бе официалното откриване на изложбата на Георгиев, са събрани най-одухотворените български улици, най-красивите огради, небе, дворове...един свят, който вълнува и те кара да замълчиш. за да не го "убиеш" с думи. Тези картини трябва да се видят и преживеят, всекиму според сърцето.
Димитър Георгиев-Шипката е от Ямбол, но съдбата го отвежда в севлиевското село Кормянско, където живее и твори. А експозицията от 60 картини, която показва в галерия "Асен и Илия Пейкови", е, както сам казва, моята петилетка. Платната са рисувани през последните години. Сред тях преобладават пейзажите.
