В Хаджистояновото училище днес показват традиционни за България занаяти

Спомням си как моята баба предеше вълна с хурка и вретено, след това прехвърляше нишката на мотовилка, за да се изпъне, изпираше така изпредената вълна и когато изсъхне, я навиваше на кълбо. 

Беше като свещенодействие, в което исках да участвам, но никога не ми се отдаде напълно. Конецът винаги се късаше и никога не излизаше равен и фин от къделята с вълна. Още пазя хурките и вретената на баба и днес, когато видях същото действие в Хаджистояновото училище, в рамките на Европейските дни на занаятите, осъзнах, че тези движения и резултатът от тях действително трябва да се съхраняват и предават.

Предене на вълна с хурка и вретено, на снимката е кметицата на с. Хирево  

Да, ние няма да предем сами вълната си, но какво по-хубаво от това да знаем откъде са идвали нишките за тези толкова красиви дрехи и вещи в старите български къщи, които днес са част предимно от етнографски сбирки. 

Кметицата на с. Хирево Христинка Петкова беше жената с къделята и вретеното, а деца бяха привлечени за по-фината работа - намотаването на пресуканата прежда. Разбира се, няма как без вещите напътствия на умееща да го прави баба, тъй като в малките детски ръце мотовилката стои неестествено, криви се, пада, но пък точно тези трудности провокираха децата да опитват пак и пак, докато се доближат до резултата на своите предци. 

Майсторка е Христинка от с. Богатово, укроти тестото с нежни движения  

За жените, които умеят да месят дебели погачи най-вероятно месенето на пита не е предизвикателство, но пък е толкова красиво да наблюдаваш Христинка, секретарката на читалището в с. Богатово, как меси хляб. Тестото се гъне в дланите й, сякаш иска да излезе, но тя не му дава, докато не усети с ръцете си, че е готово. Като мека къделя, която ще се превърне в дъхав хляб. Само който не е усещал уханието на прясно изпечен хляб, може да остане равнодушен към това свещенодействие - правенето на хляб. 

Тъкане с импровизиран вертикален стан, показва служителка на музея на любопитните малчугани  

Децата, които днес дойдоха в музея видяха и как се тъче на импровизиран вертикален стан. Да, истински стан нямаше, домакините се бяха постарали да направят подходяща за детски ръце имитация, но процесът от нанизване на преждата, връзването на възлите и притискането им (за това със сигурност има термин, който аз не знам), за да стане платно, може да се изживее само, ако си го направил с ръцете си.

Шиенето на гергеф е висш пилотаж в бродерията  

Същото е и с гергефа, с плетенето на едва, две или пет куки. Все умения, които се предават от вай-възрастната жена в семейството и които днес действително умеят само онези, които са искали да се научат.

Европейските дни на занаятите се провеждат за поредна година във всички страни членки и в един и същ период - от 7 до 12 април. 

През 2026 година инициативата е посветена на силата на общността, културните и териториалните взаимодействия, както и на жизнеността на селските общности.

Мотото на тазгодишното издание е „Със сърце и душа” и в него е вложен смисъла на създаването. Идеята е, че когато създаваш нещо традиционно за твоя народ, ти влагаш сърцето и душата си и не търсиш крайния резултат, а се съсредоточваш върху процеса. Защото в самия процес на творческата работа е тайната на въздействието, което традиционните занаяти имат върху нас. 

Всичко - от създаването, до преживяването на процеса, днес се случи в Хаджистояновото училище. За тези, които успяха да дойдат, преживяването бе вълнуващо и запомнящо се.