Пеньо Пенев
На 25 април в Исторически музей Севлиево ще бъде открита изложба, посветена на 60 г. от смъртта на Пеньо Пенев. Изложбата е озаглавена "Поетът с ватенката", както е наричан поетът още приживе.
Пеньо Пенев е роден на 7 май 1930 г. в севлиевското село Добромирка. Учи в севлиевската гимназия, днес СУ "Васил Левски". Едни от най-романтичните му стихове са посветени на бригадирското движение, в което той дейно участва и става негов символ, а поезията му се определя като възхвала на новия живот и човешки ентусиазъм.
Работи като журналист във в. „Димитровградска правда“, като редактор във в. "Стършел". Автор е на стихосбирките „Добро утро, хора!“ (1956 г.), единствената стихосбирка, която излиза приживе, „Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения“ (1959) и „Стихотворения“ (1961) (посмъртно).
Самоубива се в нощта на 26 срещу 27 април 1959 г. в хотелска стая на хотел „Москва“ в Димитровград. В предсмъртно писмо до началника на Окръжното управление на милицията Пенев снема отговорността за смъртта си от своите близки и познати.
Едно от популярните му стихотворения "Пътека" разкрива бурята в неговата душа и раздвоението между реалността и бленуваната от човека радост:
"Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка..."
