Снимка: Pixabay
Тази седмица в поредицата „265 истории за икономика“ Институтът за пазарна икономика представя информация за инсталираните ВЕИ мощности у нас на общинско ниво. Данните са към 16 август 2023 г., източник за тях е Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), която публикува подробна информация за конкретни ВЕИ обекти, тяхната локация и дата на въвеждане в експлоатация, както и агрегирани данни по видове ВЕИ мощности.
Авнторите на алази уточняват, че данните включват само обекти, за които АУЕР е издала гаранция за произход на енергията. Гаранцията трае по една година, а целта ѝ е да докаже, че даден обем електроенергия, който се търгува на пазара, е произведен от възобновяем източник. Съответно, данните не покриват ВЕИ мощности за собствено ползване, чиято енергия не се продава, както и мощности, които отдавна са неактивни и операторите им не са подали заявление за гаранция за произход.
Към момента у нас са инсталирани и оперират общо 5180 МВт ВЕИ мощности. Най-голям дял имат водните електроцентрали, чиито общ капацитет е около 2374 МВт, следвани от фотоволтаичните с 2036 МВт, вятърните със 707 МВт и тези, използващи други източници, с 63 МВт. Правят впечатление периодите, в които са инсталирани различните ВЕИ мощности. Например, основната част от водноелектрическия капацитет на страната е изградена преди 2000 година. При вятърните и фотоволтаичните мощности се наблюдават два периода – първа силна вълна на двата типа мощности през 2008-2012 г., както и втора вълна на слънчевата енергия след 2020 г. В последните три години ясно се вижда големият ръст на фотоволтаичните мощности, които вече доближават капацитета на водните централи.
Разпределението на инсталираните ВЕИ мощности у нас е неравномерно, като основно се диктува от нужните природни условия за работата на съответния тип централа. Например водните електрически централи са концентрирани в планински райони, където релефът позволява генерирането на енергия чрез тази технология. Общините с най-много инсталирани ВЕЦ мощности са Белово със 736,2 МВт (където се намира ПАВЕЦ „Белмекен“, както и ВЕЦ „Сестримо“ и ВЕЦ „Момина Клисура“)[1], Кричим с 261 МВт (там се намират ПАВЕЦ „Орфей“, както и централите „Кричим“, „Въча – 1“ и „Въча – 2“) и Девин (където оперират централите „Девин“, „Цанков камък“ и „Тешел“).
От друга страна, общините, в които има най-много фотоволтаични мощности, са тези, които се радват на най-много слънчево греене, като например в района на Горнотракийската низина. Първенците по инсталиран фотоволтаичен капацитет са общините Пазарджик с 230 МВт (край местното село Априлци се намира най-големият действащ соларен парк в страната – „Риал Стейтс 184 MWp“), Калояново със 129 МВт (по-голямата част от тази мощност е концентрирана в големите ФтЕЦ „Дълго поле“ и „Дълго поле 2“) и Стара Загора със 113 МВт (от които 100 МВт са предоставени от ФтЕЦ „Тера Сол“).
Вятърните електроцентрали са много по-географски концентрирани, като очаквано те се намират в по-ветровити райони като северното Черноморие и по склоновете на Стара планина. Общината с най-много вятърни мощности е Каварна с 399 МВт (там се намира големият вятърен парк „Свети Никола“), Казанлък със 72,5 МВт и Суворово с 60 МВт.
Къде стои Севлиево и общините от област Габрово, какъв е делът на произведените мощности на човек от населението и какво количество енергия се произвежда тук - вижте тук - в интерактивните карти, част от проучването на Института за пазарна икономика.
