„И затова се смееше така, защото всички смяташе за луди, без да съзнава, че през тия месеци се бе разболял от най-страшната лудост в света – лудостта да не се вълнува от нищо, да се подиграва на всичко.” – „Осъдени души”
По повод 110 години от рождението на Димитър Димов - писател от европейска величина и драматург, от Градска библиотека Севлиево канят севлиевци да споделят времето и любовта си към неговото творчество и филми в една вечер, посветена на писателя.
Разговорът ще се води от Капка Пандурска - учител по литература, Маргарита Бориславова - филмов критик и негови студенти, които ще споделят спомените си.
Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч. Определян е като „чудак“ от съучениците си и хранел нескрит интерес към книгите, физиката и химията. През 1918 г. майка му се жени повторно за Руси Генев — също офицер, както първия баща на писателя. Докато живее в София, Димов завършва гимназиалното си образование в Първа мъжка гимназия (1928). Пастрокът му завършва право и започва работа като тютюнев експерт — доходоносна професия, споделеният опит от която дава на младия писател познавателната основа за написването на най-известната му творба.
През 1928 г. Димитър Димов постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет. През това време е силно ангажиран и когато завършва през 1934 като доктор по ветеринарна медицина той вече е започнал работата си по роман. Междувременно постъпва на работа в Софийския централен бактериологичен институт, по-късно е командирован като микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас.
Председател на Съюза на българските писатели от 21 март 1964 до смъртта си. Димов е автор на над 20 научноизследователски труда, а след 1966 в архива му са открити нови планове и ръкописи за книги върху теорията на отражението.
Сред българската класика се нареждат романите му „Тютюн”, „Осъдени души” и „Поручик Бенц”.
