Текстът по-долу получих тази сутрин на имейла на Севлиево онлайн. Преди това господинът, който е негов автор, ми се обади по телефона, за да ми разкаже историята, която по-късно описа духовито и с явна тъга в очерк.
Оказа се, че покрай дървото, обект на написаното, самата аз минавам по няколко пъти на ден, защото живея наблизо. И малко преди да го отрежат видях въпросната джанка, за която ще прочетете. Това беше сутринта. И на обед минах оттам - дървото го нямаше. Но не само него, нямаше и друга джанка, която се намира досами полусъборена къща, точно пред единия от входовете на детска градина "Пролет 1".
Очеркът на господина публикувам без съкращения, а името му, по негова молба, ще заменя с "родолюбец без дърво".
Емилия Димитрова
За честта на една джанка
Хубава слънчева сутрин. Подготвям се за работа. Отвън се чува шум от машини - това е необичайно за района, в който живея. Поглеждам от терасата...работници от БКС режат клони с някаква малка машинка. Е, нищо обезпокоително. Влизам в банята. Когато излизам, шумът вече е по-силен, идва от двигател на резачка. Отново „хвърлям“ поглед през терасата. Хммм... работата не е добре. Започнали са да режат една джанка. На кого ли пречи там в ъгъла? Прилича на нечия безотговорност. Решавам да разговярям с резачите, въпреки, че вече закъснявам за работа.
Слизам долу и питам „човека“ с резачката кой е разпоредил, сечта и имат ли документ за това.
Отговора: - Има оплакване от съседи.
Аз: - Искам телефон на вашия ръководител или началник.
Отговора: - Няма телефон. Оплачи се на кмета.
Той кметът си няма работа, ще се занимава с някаква джанка.
Добре. Правя две снимки на вандалщината и тръгвам към работа, като по пътя съжалявам, че не направих повече снимки. Започвам работа, но ме „яде“ отвътре за безхаберието на някого. Всеки маха с ръка и продължава напред, но това не ни подобрява живота. Както се казва, всеки е велик, но само на масата.
Отварям сайта на Общината, за да търся лице за контакт. За моя радост има такова лице - Митко Минков - координатор БКС. Набирам номера и поставям въпросите, които ме вълнуват. Питането ми към г-н Минков бе знае ли какво вършат в момента неговите подчинени, чиито действия, според мен, са нередни и поставям под съмнение имат ли основание за това. Основанието било, отговаря ми господин Минков, монтиране на детски съоръжения.
Е, питам аз: – Кой е този, който реши да монтира такива съоръжения на място, отстоящо на метър от оградата на детската градина и на около 2 м от трафопоста. Не получавам задоволителен отговор към този момент и уговорката ни е да ми звънне по-късно през деня с повече подробности. Не съм оптимист обаче за това. Вече е и без значение, тъй като дървото е отрязано.
Малко подробности относно тази джанка. Живея на това място повече от 35 г. Дървото така го помня. Формата наподобява чаша. Представлява четири огромни ствола и огромна корона. Преди години децата от махалата си сковаха от дъски лятна къщичка в короната и там си споделяха на хладно своите детски истории. Находчиви съседи всяко лято по това време събираха плодовете, за да ги ферментират в бидони. Днес съседите бяха изпреварени от работниците на БКС-то.
Сянката и прохладата на отрязаната вече джанка през летните дни събираха групи от деца или техните баби. Тази прохлада вече я няма. И сега болшинството ще каже: голяма работа, една джанка.
Е, поради тази причина нищо не ни е наред в нашта Родина.
написано от: Родолюбец без дърво
