"Бързата мода" е постоянното предлагане на нови стилове на много ниски цени. ЕС иска да намали текстилните отпадъци, да удължи полезния живот на дрехите и да увеличи тяхното рециклиране. Това е част от усилията за изграждане на кръгова икономика до 2050 г.
За текстилното производство са нужни много вода и земя за отглеждане на памук и други влакна. За да се направи само една памучна тениска, са необходими около 2700 литра прясна вода - това е количеството питейна вода, което човек потребява за две години и половина.
Текстилният сектор поглъща и големи земни ресурси. През 2020 г. производството на дрехи за всеки гражданин на ЕС е изисквало средно 9 куб. м вода, 400 кв. метра земя и 391 кг суровини.
Текстилното производство е причина за около 20% от замърсяването на прясната вода в световен мащаб вследствие на продукти за боядисване на платовете и крайна обработка.
Според оценките всяка година прането на синтетични материали води до натрупването на повече от половин милион тона микрочастици пластмаса на дъното на океана. Това е глобален проблем, но той има и сериозни местни измерения: здравето на хората, животните и екосистемите в близост до фабриките е подложено на големи рискове.
Повечето микрочастици пластмаса се освобождават при първите няколко изпирания на дрехите. Масовото производство, ниските цени и големите обеми продажби означават, че повече дрехи преминават през първоначални изпирания.
Едно зареждане на пералня с дрехи от полиестерможе да освободи 700 000 пластмасови микровлакна, които могат да попаднат в хранителната верига.
Счита се, че модната индустрия е отговорна за 10% от световните въглеродни емисии - повече от международните полети и морското корабоплаване взети заедно.
Според Европейската агенция за околна среда през 2020 г. покупките на текстил в ЕС са генерирали около 270 кг. емисии въглероден диоксид на човек. Това означава, че текстилните продукти, продавани в ЕС, са генерирали парникови газове с еквивалент на 121 млн. тона емисии въглероден диоксид.
Текстилните отпадъци и рециклирането
Начинът, по който хората се освобождават от нежелани дрехи, също се промени – вместо да се даряват, те биват изхвърляни.
По-малко от половината от непотребните дрехи се събират за ново използване и рециклиране, а само един процент се превръщат в нови дрехи. Част от причината е, че едва сега се появяват технологиите, които позволяват рециклирането на платове в нови тъкани.
Всяка година европейците употребяват средно 26 кг и изхвърлят около 11 кг текстил. Използваните дрехи могат да бъдат изнасяни извън ЕС, но в повечето случаи (87%) се изгарят или депонират.
Феноменът на бързата мода е свързан с използването на социалните мрежи в комуникационните стратегии и с ускорено доставяне на най-новите модни тенденции на повече потребители.
Решенията за намаляване на отпадъците в сектора са свързани с разработването на нови бизнес модели за отдаване на дрехи под наем, за улесняване на повторната употреба и рециклирането. Стратегията следва да насърчава промени в поведението на потребителите към по-устойчиви модели - например, закупуване на по-малко дрехи с по-добро качество.
Европейският парламент прие идеи за правилата за отпадъците през март 2024 г. С тях се въвеждат схеми за разширена отговорност на производителите. Това означава, че производителите и търговците на текстилни продукти като дрехи, обувки, шапки и аксесоари ще трябва да покриват разходите за разделно събиране, сортиране и рециклиране.
Въпреки че Комисията предложи разширената отговорност да започне да важи 30 месеца след влизането на директивата в сила, евродепутатите настояваха за период от 18 месеца. Освен това страните в ЕС ще бъдат задължени да започнат да събират разделно текстилни продукти за подготовка за повторна употреба и рециклиране от 1 януари 2025 година.
