За първи път Севлиево показва колективна находка от 34 медицински инструменти от началото на трети век. Те до един са от желязо, сребро и най-много от бронз. Можете да ги видите на живо в експозицията "Медицината в древен Рим и римската провинция Долна Мизия", подредена в Историческия музей на Севлиево.
От изложбата ще научите, че една от най-великите личности в историята на античната медицина е бил лекарят Клавдий. Той от малък изучавал философия, медицина и природни науки, а за да стане лекар, постъпил в Коринт, после и в Александрия. Към 162 г. се преселил в Рим, където първоначално практикувал в гладиаторска школа, по-късно станал придворен лекар на Марк Аврелий, а после и на сина му Комод.
Придържал се към учението на Хипократ за пневмата и соковете. Според теория на Хипократ различията в човешките настроения са вследствие на липсата на баланс между четирите телесни течности: кръв, жълта жлъчка, черна жлъчка и слуз. Гален доразвил тази теория, като я допълнил с типология на човешкия темперамент.
В своето прочуто съчинение: „За предназначението на частите на човешкото тяло“ главната заслуга на Гален е доказателството, че мозъкът, а не сърцето са сърцевината на движението, чувствителността и духовната дейност. Негов е съветът: „Ставайте от масата леко гладни и винаги ще сте здрави”.
Трудовете на Гален 14 века били настолно ръководство за всички лекари. Никъде другаде профилактиката и хигиената не са били изигнати в култ, както при римляните. Разбира се, при стартирало заболяване, римляните полагали съответните грижи. За развитието на хирургията през имперския период свидетелстват многобройни комплекти инструменти, намирани в различни части на империята. В тях влизали пинцети, щипци, скалпели, раноразширители, лъжички, пили, игли, катетри, кьорети, акушерски огледала и др.
При управлението на императорите лекарите се ползвали с големи привилегии и почести. При Цезар по време на глад 80 000 чужденци е трябвало да напуснат Рим, но изключение било направено за лекарите и учителите. Император Клавдий, доволен от личния си лекар Ксенофонт, дори освободил родния му остров Кос от налози за няколко години.
Обида към лекар се наказвала строго от закона. Държавни болници в Древен Рим нямало, така че лекарите посещавали болните си или пък последните отивали при тях.
В императорския двор служели главните лекари - archiatri palatini, в провинциите - агchiatri provinciales и в градовете – archiatri populares - по 5—10 лекари в зависимост от населението.
Пръв императорски архиатър в Рим бил Ксенофонт — личният лекар на император Клавдий. Всеки от 14-те квартала на Рим имал собствени доктори. Те служели също в амфитеатрите, в цирковете и библиотеките. Те били задължени да преподават медицина в местните училища.
Лекарите често заемали почетни длъжности в различни обществени структури, което започнало да привлича към професията много римляни.
По време на царстването на Александър Север /225-235 г./ някои лекари получавали допълнителни субсидии, ако се съгласят да обучат способни ученици.
