Архив от Събора на народното творчество на връх Бабан - триумф на самодейното творчество и читалищната дейност, снимка: "Севлиево онлайн"
"Погледнато формално всичко е нормално, но погледнато нормално всичко е формално" - така общинският съветник Цветелина Колева (ДПС) обобщи годишните отчети за дейността на читалищата в община Севлиево, които бяха внесени за гласуване на заседание на Общинския съвет.
Това е първият път от много години, когато някой в пленарна зала обръща внимание на протоколните в голямата си част отчети. "Има читалища с подробен отчет, но останалите са прихванали всички възможни религиозни, официални и национални празници и са индикирали, че по време на тези празници кипи трескава дейност", каза Колева, вземайки думата по време на обсъждането, като отбеляза, че внимателно е прочела всичките 27 читалищни отчета.
Според нея "проблемът е в Закона за народните читалища", който ограничава правомощията на общинските съвети за контрол върху дейността на читалищата, а "липсата на контрол и отчетна дейност изкривявят смисъла от съществуването на читалищата". В доказателство Колева се фокусира върху два примера от два различни отчета, като обяви, че няма да назове от кои читалища са, но иска да илюстрира казаното с конкретни цифри.
В едно от читалищата годишният разход за заплати е 7886 лв., а за осигуровки 4293 лв. В друго за заплати са похарчени два пъти повече отколкото в първото читалище - 16 155 лв., а за осигуровки два пъти по-малко - 2131 лв.
"Севлиево онлайн" също прегледа отчетите на читалищата от селата на община Севлиево за 2023 г. В голямата си част всички започват по един начин - че читалището има за цел да съхранява и развива духовните ценности на нацията. Тези, които са писали това обаче, не са съобразили, че развитието на духовни ценности трябва да се търси по-дълбоко от плетенето на мартеници, събирането в пенсионерския клуб за Осми март и боядисването на яйца за Великден (трите традиционно присъстват във всички отчети,б.р.).
Недопустимо е дейността на една институция, която се субсидира от държавата, да се описва с: "Годината започна с Йордановден...", когато всички мъже, младежи и деца, посетили пенсионерския клуб, са напръскани с вода, "поради липса наблизо на река". Част от читалищен отчет е и това, че за Ивановден именниците били поздравени с пожелание за здраве.
В друг отчет 2023 г. се обобщава още в първото изречение: "През изминалата 2023 г. празнувахме Иванов ден, Бабин ден, Трифон зарезан и осми март" (правописът е запазен, б.р.).
Още един пример - в отчета на едно от читалищата се посочва, че са поздравили хората за Бабинден, Деня на самодееца и Деня на възрастните хора, но "за да бъдем в крак с времето, поздравите ги отправихме в социалните мрежи". Това, забележете, е отчитане на дейност, за която държавата изплаща субсидия и част от нея е за заплати, осигуровки и поддръжка на сграда.
Всички, които сега негодуват срещу този текст, защото по селата хората намаляват, а тези, които остават са възрастни и това силно ограничава възможностите за самодейност, пък и за каквато и да било дейност, са абсолютно прави. Повече от ясно е, че за мащабна дейност с годишен бюджет от 15 хил. лв. с население, чиято средна възраст е над 60 г., не може да се говори. И да, това обезмисля смисъла от съществуването на единственото средище на културата в едно село, защото то вече нито е средище, нито създава култура. Само че Читалищата са си специфично българско нещо и безспорно е хубаво да ги пазим. Ако отчетите им обаче станат публични, дали повече хора няма да проумеят, че на много места тези институции имат повече емоционална стойност. Може пък това осъзнаване да роди идея как да се намери баланса между съхраняване на читалището и осмисляне на съществуването му. Защото там, където в селата има училища, ситуацията е далеч по-добра, но в много малките села, където се заемат по под 40 книги на година и се правят до три събирания на година, смисълът се губи.
"Наложителен е периодичен контрол. Не е нормално и не е редно Общинският съвет да одобри такава отчетност", категорична е Цветелина Колева. Бъдещите отчети да бъдат придружавани с видео и снимков материал, предложи председателят на комисията по култура Соня Гъркова, защото в представените сега отчети "всичко е много лъскаво, не сме сигурни дали е така".
С 23 гласа "за" и 4 "въздържал се" отчетите на селските читалища бяха приети. Приемането е само за сведение, съгласно действащото законодателство.
