„Заради паметта на баща си го правя. Защото като дете ходих със скъсани цървули, за да може той да купи тази нива. А на майка продаде шевната машина, за да имаме имот, да не останем гладни...“ – това ми споделя Йордан Данков – мъж на 82 години, родом от Купен, дошъл в редакцията на sevllievo-online.com с една папка документи и много болка.
Преди да си определим час за срещата с бай Йордан, когото си позволявам да наричам така, въпреки, че едва днес се запознахме, знаех, че някой е изсякъл повечето от дърветата в една от неговите овощни градини. Така се води имотът по скица. Поисках да се видим, за да разбера подробности. Оказа се, че наистина повечето от дъветата в бившата овощна градина са отсечени. Но по-лошото е, че градината, която бай Йордан има от баща си, по документи не е негова. Всъщност и това не е точно така. Имотът фигурира като декари в решението, с което му възстановяват земеделските земи през 1999 година, но незнайно по чия вина, той не е получил скица за него. И не само за него. От 17 заявени имота, има скици само за 11. А иначе декарите излизат – заявил е 67.000 дка за възстановяване, толкова му и възстановили. И ако се питате как става така, същото исках да разбера и аз. И започнахме с Йордан Данков да отмятаме документи и листчета. Бях на път да му кажа, че не може да има претенции към имот, за който няма документ че е негов, но сърце не ми даде да пренебрегна вълнението в плувналите му очи. И като каза, че ходил с пробити цървули за да я има тази нива, която днес дори не струвала кой знае колко, но само заради паметта на огрухания си от работа баща искал справедливост, си казах, че ще разкажа историята му. А тя със сигурност не е единствена.
През 1999 година Йордан Данков подава нужните документи за възстановяване на земите, наследство от рода му. Описва имотите, които възлизат на 67.000 дка. С решението от Земеделската служба му възстановяват толкова, колкото е заявил. Дотук добре. Мъжът прибрал документите, защото цифрата излизала. Допреди няколко месеца, когато видял, че в единия от имотите, самозалесила се гора, по документи овощна градина, повечето от дърветата са изсечени. Марка нямало. Появила се по-късно, но не както е реда в основата на дънера, а отгоре, на отсечения ствол. Започнал бай Йордан да вади скътаните през 1999 година документи и тогава видял, че за въпросната нива няма скица. И започнал да пише възражения, жалби и молби. Първото е до Земеделската служба. Отговорили му, че срокът за обжалване е изтекъл. Което е факт. После писал до Общината и три пъти ходил при кмета. Защото Общината е временен стопанин на имотите, които попадат в така наречения остатъчен фонд, т.е. земите, чиято собственост не е възстановена. Не успял да разбере дали оттам са разпоредили сечта, а на молбата получил писмен отговор, че не е посочил документ за собственост, какъвто той в действителност няма.
Така Йордан Данков разбира, че бащиният му имот всъщност не е негов. Има го като декари във възстановените му земи, но за него няма скица. И сега се чуди кой път да хване, за да възстанови една явна несправедливост, за която обаче законните срокове са изтекли. Друг въпрос е, че го боли за изсечените дървета в бащинията, но и за това, оказва се, не може да има претенции.
Защо разказваме тази история? Защото като Йордан Данков, жертви на чиновнически грешки, сигурно има много. Доброто в случая, е че грешката е поправима, но ще струва време и пари. Времето и парите на Йордан Данков, които трябва да компенсират скъсаните детски цървули. И да добавят почит към паметта на един баща.
