Миналия месец писахме за снимка, обработена с изкуствен интелект. Тогава машината беше оставила подпис и това я издаде.
Сега е обратното - кадърът е чист, нищо не е добавяно и нищо не е махано. Никакъв инструмент няма да открие нещо, защото просто няма какво да се открие.
Лъжата обаче е отдолу - в описанието.
Това е най-старият похват в занаята на манипулаторите, а и най-евтиният. Взимаш нещо истинско и му добавяш лъжа. Човек гледа кадъра, вярва на очите си и не се сеща да провери текста.
Обръщаме внимание на този случай не защото е от Германия, а защото показва колко малко е нужно: чужд клип и два реда отдолу.
Какво се разпространява?
Във Фейсбук се разпространява видео на мъж, който показва как се оказва първа помощ при рана на врата. Демонстрира върху детски манекен. Описанието обаче твърди, че в Германия пускат клипове, които учат бялото християнско население какво да прави, ако мигрант пререже гърлото на дете.
Видеото е гледано над 20 хил. пъти и е събрало много реакции.
Кой е човекът на кадъра
Проверката започва с нещо, което може да направи всеки: стопкадър от видеото и обратно търсене по изображение в Гугъл.
Търсенето води до профила @bavariamedic в Инстаграм. Той е на специалист по спешна медицинска помощ, а девизът в описанието му гласи: „Нека спасяването на животи стане тенденция!“
Екипът на Factcheck.bg се е свързал със създателя на видеото - Нико Вилсмайер. Той отговаря, че клипът няма нищо общо с миграция, политика, религия, етнос или правителствена кампания. По думите му това е независимо обучително видео за първа помощ, а внушението, че мигранти режат детски глави е напълно извадено от контекста.
Лекарят във видеото учи как се спира кръвотечение. Нищо повече.
Защо точно мигранти
Твърдението не е случайно и попада на отдавна подготвена почва.
Според анализ на европейската платформа EU vs Disinfo дезинформацията, която представя мигрантите като заплаха за Европа, се разпространява непрекъснато вече десет години. Тя набляга на цвета на кожата, религията и културните различия и използва езика на омразата. Целите са две - да насажда страх от новодошлите и недоверие към правителствата.
Преувеличени истории за насилие от мигранти се разпространяват редовно още от 2015 г., когато канцлерът Ангела Меркел допусна в Германия голям брой хора, търсещи убежище. Крайнодесните партии там отдавна поставят етническия произход на извършителя в центъра на всяко произшествие.
У нас същият сюжет се появи покрай Шенген. Тогава мрежите се напълниха със спекулации, че страната ще бъде „наводнена“ с мигранти. Похватът е същият: подбираш случаите, преувеличаваш ги и оставяш страха да си свърши работата.
Защо това ни засяга
Германия изглежда далече, но Севлиево изобщо не е далече.
Трудно ще намерите десет местни семейства, в които никой да не е работил или да няма познат или роднина там. Такова видео стига право до техните майки и бащи. Възрастен човек гледа клипа, вижда манекена и се сеща за внучето си в Мюнхен. После звъни разтревожен.
Не е нужно обаче темата да е германска, защото похватът работи с всякакви видеа.
Утре в някоя група във Вайбър ще се появи кадър от сбиване, а отдолу ще пише: „Вчера, до пазара в Севлиево“. Кадърът може да е отпреди четири години и изобщо да не е от Севлиево, но хората ще гледат сбиването и в града ще се говори за нещо, което не се е случило.
Как да не се хванем
Проверката отнема по-малко време от възмущението.
Направете стопкадър и го пуснете за обратно търсене. Това става с две натискания през Гугъл дори от телефона. Излезе ли същото видео отпреди години или от друга държава, въпросът е приключен.
Питайте кой е човекът на кадъра и дали има име и профил. Нико Вилсмайер, от чийто профил тръгва тази история, има публична страница и от нея се вижда с какво се занимава.
Сравнете какво показва кадърът с това, което твърди надписът под него Във видеото на Вилсмайер се вижда как се превързва рана на врата. Всичко останало е дописано.
Вижте и кой публикува. Профил, който пуска само неща, от които да се възмутите, не ви информира, а върши друго.
Какво остава накрая
Има нещо особено обидно в тази история: човекът от видеото учи хора как да спасяват деца, а публикацията го превърна в доказателство, че някой коли деца.
Затова и тук най-сигурната защита не е инструмент, а навик. Същият навик, който вършеше работа при фалшивите телефонни кодове, при „гнилото месо“, при подправената снимка на външния министър и при обясненията кой пали горите.
Той е прост: спрете за миг, преди да повярвате, и задайте още един въпрос, преди да натиснете „Сподели“.
И още нещо, специално за такива кадри: преди да се уплашите за човек, когото обичате, прочетете какво всъщност пише отдолу.
Този материал е адаптирана версия на проверено съдържание на Factcheck.bg, създадена с помощта на инструменти с ИИ по проект VALIDAI. Фактите са проверени от екипа на Factcheck.bg. Адаптацията е одобрена от редактор преди публикуване.