Наричат го севлиевският славей. Преди него така са наричали единствено Борис Машалов. За приятелите е Гюнчо. И така ще остане.
Днес Гюнайдън Алиев напусна света на живите. Внезапно. Тихо.
Роден е на 14 юли 1974 г. Датата, на която тринайсет години по-рано си отива Борис Машалов. Дали е случайно? Никой не знае.
Гюнайдън е възпитаник на Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“. Учи в класа на Сашка Ченкова. Гласът му е изключително разпознаваем. Дълги години, до смъртта си, е част от оркестъра към фолклорен ансамбъл "Развитие" при Народно читалище "Развитие-1870".
Има много награди и признания от фолклорни събори и конкурси.
Негови са специалната награда на ателие за народни носии „Балканфолк“ от петото издание на националния фестивал „Фолклорен извор“ в свищовското село Царевец; плакет и грамота за постижения от ХІ национален събор на българското народното творчество в Копривщица; участва във фестивала на възпитаниците на националните музикални училища по фолклор „Да се срещнем с песен“, който се провежда в Котел; гост-изпълнител е, по покана на Илия Луков, на Дванайстия общобългарски младежки фолклорен събор „С България в сърцето“ в Каварна; носител е на голямата награда за изпълнение на песента „Заблеяло ми агънце“ от едноименния национален фолклорен конкурс; носител е на плакет и диплом от Тринайстия национален Петропавловски събор на народното творчество „Хоро се вие край манастира“; носител е на първа награда в категорията за любители от втория международен фолклорен конкурс – надпяване, надсвирване и надиграване „Северняшки славеи“, чийто домакин е Сухиндол;
Това не са всичките отличия на Гюнайдън Алиев. Невъзможно е да изброим наградите му от множеството конкурси, донесли му слава в цялата страна години наред.
Днес песента на един певец вече звучи там, при звездите.
