Жена почина в севлиевската МБАЛ, но никой не поиска да удостовери смъртта й

Жена на 90 г. е приета по спешност в Ортопедията на общинската болница в Севлиево. Два часа по-късно умира, но няма лекар, който да подпише съобщението за смърт. Няма кой да издаде такова съобщение, трябва да минат 12 часа, а и това не е работа на лекар, а на техническия секретар", коментира управителят на болницата д-р Пламен Цеков, който казва, че е научил за случая от медията.

Не медицинска, а административна битка

Неделя, 23 август 2026 г. 90-годишна жена пада заради ниско кръвно налягане и чупи тазобедрената си кост. Близките й я откарват в Спешна помощ, откъдето след задължителните изследвания става ясно, че състоянието изисква дългосрочно лечение. Жената е насочена за хоспитализация и в ранния следобед е приета по спешност в отделението по "Ортопедия и травматология" на МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" в Севлиево. 

Два часа по-късно тя умира. 

От този момент нейната внучка, която малко преди седем часа вечерта потърси "Севлиево онлайн", започва не медицинска, а административна битка. 

"Дежурният ортопед бил в Ловеч и няма кой да издаде съобщение за смърт", раказва внучката. И задава въпрока: Как е дежурен, ако е в Ловеч?

Гласът й трепери, защото преди да се обади на медията вече е звъняла на всички по веригата, които биха могли да удостоверят смъртта на баба й. По думите ѝ от болницата отказали да издадат съобщение за смърт, тъй като нямало лекар, който да го подпише.

Появила се и друга причина. Според разказа на внучката при приемането на жената близките предали личната ѝ карта на приемния екип. Документът обаче не бил обработен своевременно. Жената не била регистрирана в системата и впоследствие това било посочено като причина да бъде отказано издаването на съобщение за смърт - защото не била пациент на болницата.

Това се случва въпреки че възрастната жена е била настанена в отделението по ортопедия, където по-късно е починала.

"Няма такова нещо. Щом човек е прекрачил прага на болницата, той вече е пациент на болницата", категоричен е управителят Пламен Цеков. 

Т.нар. чекиране е регистрирането на пациента в системата на Националната здравноосигурителна каса и е отделна процедура. Тя е необходима, за да може впоследствие болницата да получи заплащане за лечението, обяснява Цеков.

Той не уточнява защо при приемането на възрастната жена не е имало лекар, който да започне лечение, а впоследствие да установи и смъртта ѝ.

"Лекарите не се занимават със съобщения за смърт. Това е работа на техническия секретар“, уточнява управителят. Остава обаче въпросът кой трябва да свърши тази работа в неделя, когато техническите секретари не работят, а дежурният ортопед е в Ловеч.

Междувременно „Севлиево онлайн“ успява да научи, че дежурният ортопед е бил запознат със случая. Той е поискал да му бъде снимано изследването от скенера и изпратено по телефона.

Медията не разполага с информация дали лекарят е назначил лечение дистанционно.

Всички отказват да подпишат съобщение за смърт. 

Личният лекар отказва, защото жената е в болница. Отказват и от денонощния кабинет в поликлиниката, отново със същия мотив. По думите на внучката отказва и дежурният лекар в болницата, тъй като това не било негова работа.

Така в неделя вечер тя остава с един въпрос: Кой ще установи смъртта на баба ми, за да мога да получа смъртен акт и да организирам погребението ѝ?

Какво казва нормативната уредба?

 Съобщението за смърт е документ, въз основа на който се издава смъртен акт. Смъртта се удостоверява от лекар, чийто подпис стои под съобщението за смърт, а смъртният акт се издава от общинската администрация по местоживеене на починалия или местонахождението му към момента на настъпването на смъртта.

Актът за смърт се издава до 48 часа след настъпване на смъртта, но "към установяване на смъртта се пристъпва веднага след като стане известно нейното настъпване", пише в чл. 3 от Наредба 14 за медицинските критерии и реда за остановяване на смърт. 

Това е различно от твърдението на управителя на болницата д-р Пламен Цеков, според когото трябва да изминат 12 часа след настъпването на смъртта, за да бъде издадено съобщението. Разминаването е и в друго: според Цеков съобщението за смърт не е работа на лекар, а на техническия секретар.

За започване на лечение обаче категорично е необходим лекар. При приемането на възрастната жена такъв не е бил физически в отделението, а според информацията, с която „Севлиево онлайн“ разполага, дежурният ортопед е бил в Ловеч.

Така остават въпросите кой е носил отговорност за състоянието на пациентката в тези два часа и дали медицинското ѝ състояние е било адекватно проследено и лекувано.

Съобщението за смърт все пак е издадено

Към късната вечер на 23 август семейството все пак получава съобщение за смърт. Но не от болницата. Документът е издаден от лекар от доболничната помощ.

Това изненадва дори управителя на болницата. Д-р Пламен Цеков заявява, че не е бил запознат със случая и именно поради това не влиза в подробности за конкретните обстоятелства около него.

Случаят обаче повдига въпроси, които надхвърлят конкретната история на една 90-годишна жена.

Той показва как може да изглежда функционирането на една провинциална болница, която е 100% общинска собственост, когато между медицинската помощ и административните процедури се появи празно пространство, в което никой не поема отговорност.

Защото е жестоко човек да не получи достатъчно медицинска грижа, когато е жив. Но още по-страшно е, когато след смъртта му системата продължи да се държи така, сякаш той вече е ничия отговорност.