От ляво на дясно: Ирина Недева (председател на АЕЖ), Мария Черешева (зам-председател на АЕЖ), Беа тен Тъшер (посланик на Кралство Нидерландия в България). Автор: Здравко Йончев
Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) представи в петък петото поредно проучване за свободата на словото в България.
Ирина Недева, председател на АЕЖ, обяви, че с всяко следващо издание все повече журналисти участват в изследването. Тази година те са 204. Недева изтъкна, че предишното проучване на АЕЖ е цитирано в последния доклад на Европейската комисия, представен само преди седмица.
На този факт наблегна в изказването и Беа тен Тъшер, посланик на Кралство Нидерландия в България. Нейно Превъзходителство посочи, че животът на журналистите не е лесен, но ролята им е много важна. Тя изтъкна, че подкрепата на Посолството за Асоциацията на европейските журналисти не е тайна и че в контактите си с българското правителство, винаги посочва, че те подкрепят журналистиката и гражданските организации. Според Тен Тъшер в днешните трудни времена, журналистите трябва да проявяват креативност, за да оцелеят.
Казаното се потвърди от представените данни от д-р Илия Вълков от АЕЖ, който е автор на проучването. Според резултатите в последните години доходите на повечето журналисти са намалели и много от тях са потърсили реализация в друга сфера.
През 2020 г. се регистрира сериозно увеличаване на културата на натиска. Ако през 2017 г. има леко подобрение – след негативните резултати две години по-рано, то сега се наблюдава опасен ръст.
Външният натиск от политически лица върху медиите не само че не си е отишъл, не е намалял, но и е сравнително двойно по-голям от другите центрове на влияние върху медийното съдържание – икономически субекти, рекламодатели, държавни и общински институции.
Автоцензурата и самоограниченията, които си налагат журналистите в ежедневната си работа, са се превърнали в тревожна, неписана норма. А в извънредни ситуации и периоди на несигурност те стават още по-видими.
Резултатите от последното проучване остават почти непроменени от 2015 г. насам. Почти всеки втори български журналист дава оценки за свободата на словото в България „лоша“ и „много лоша, а „отлична“ – едва 3%.
Мерките срещу медийната концентрация и разпространение на печатните издания продължават да се виждат като инструмент за подобряване на медийната среда в страната. Все повече надежда се възлага на алтернативните форми на журналистика (медии, които предлагат различен и по-задълбочен прочит на събитията, търсят независимо финансиране от дарения и месечни такси на потребители и т.н.). А регионалните медии са вече “застрашен вид“.
Спас Спасов, коресподент във Варна на “Дневник” и главен редактор на сайта за регионална журналистика “За истината”, илюстрира предизвикателствата пред регионалната журналистика с две истории от Севлиево и една от Стара Загора. Според него подобни проучвания са важни за регионалните журналисти, тъй като чрез тях те усещат солидарност и че са част от една общност, която ги подкрепя.
Пълният текст на изследването може да бъде видян тук.
