1-ви март - Ден на самодееца. Или кой уби театъра?
снимка: архив, откъс от пиесата "Вражалец", с която самодейният театър на Читалището получи първа награда на фестивала за любителски театри в Каварна през 2016 г.

На 1 март празнуват самодейците. В града ни те са много. И музиканти, и певци, и танцьори, и артисти. И всички са подслонени в Читалището. Читалището, което от 1870 година е символ на българския дух. Читалището, което събира деца, младежи и възрастни. Нека е честит празника на всички самодейци!

Но тази година самодейците от театъра за възрастни няма да празнуват. Този сезон няма нова пиес. Не защото не могат да играят или защото не са добри. А защото убиха Театъра!

В театралната трупа съм от 2011 година. Започнах случайно и на шега. Още с първата пиеса “Орисани” спечелихме много първи места и все на престижни фестивали. Но севлиевци я гледаха само два пъти и в две села. Общо четири представления пред местна публика и четири фестивала. Следващите години положението бе същото. Едно, две представления в града и по едно в две села. Имаше средства само за два фестивала. И отново носехме награди. Всички играехме с желание и радост, а режисьорът Никола Узунов се раздаваше като за последно. Прекрасен човек и режисьор! Репетирахме усилено от декември до края на април. Пет месеца усилен труд вечер и в почивните дни...за четири представления. А ръководството на Читалището бе доволно от наградите, които носехме.

Играехме пред пълен салон с вход без билети. За всяка премиера имаше два празни реда за ръководството на Община Севлиево и нейни служители. За толкова години не видях кмета или някой от заместниците му в театъра. И естествено, за театъра пари да няма. Винаги разчитахме на спонсори. Благодаря на тези Българи! Ако ги нямаше тях, нямаше да можем до ходим на фестивали. Ходили сме и на собствени разноски, защото за театъра пари няма.

Явно някъде нещо не се случва, някой не си върши работата, или целенасочено се стремят да ликвидират театъра. В читалището има длъжност “организатор”. Това е човекът, който трябва да организира представления, продажба на билети, да осъществява връзки с други читалища, фестивали. Но заемащата тази длъжност дори не си направи труда да занесе покани за премиерата на хора, помагали ни, а ги изпрати по пощата. И това ако е уважение! 

Билети, когато има, ги продаваме ние, а парите отчитаме в Читалището. Но за театъра пари няма.

Същото е и положението с рекламата и афишите. За представление - четири афиша в града и никаква информация в Интернет (а по цял ден организаторът е пред компютъра). Защо и докога другите ще й вършат работата? Кой и защо я търпи да бездейства на заплата?

За танцьорите намериха пари да отидат в Мексико, а за театъра няма дори да отидем в съседен град. Не ме разбирайте погрешно, танцьорите ни са великолепни. Но нима само те са в читалището? И това не е само за театъра, така е и за певиците, за детския театър, за кукления театър…

При това пълно безхаберие на кмет, Община и читалищно ръководство, как да го има Театъра? С право колегите се питат за кого и за какво губим време и нерви, за да направим нещо наистина красиво? Кой работи на вятъра? Защо се гаврят с труда ни, с изкуството?

ТОЗИ СЕЗОН ПРЕДСТАВЛЕНИЯ НА СЕВЛИЕВСКИЯ ТЕАТЪР НЯМА ДА ИМА!

Ave Caesar, morituri te salutant /Здравей, Цезаре! Отиващите на смърт те поздравяват!/

написано от Марин Маринов

 

Водена от разбирането, че всеки има право да изразява свободно мнение, публикувам написаното от г-н Маринов без редакция. И декларирам, че ще предоставя възможност за отговор на всички, почувствали се засегнати: Емилия Димитрова