Търсене

Да разобличава всичко, което се крие в тъмата...

Да разобличава всичко, което се крие в тъмата...

Вчера в интернет излезе информация, че е „ясен победителят в конкурса за управител на вестник „Росица“. Бях решила да мълча. Този път наистина си наложих да не вземам отношение, да остана безпристрастна, да отразя само фактите.  И със сигурност щях да го направя, ако можех да преглътна, когато ме правят на балък. Само че аз не мога и затова ще говоря.

Ще говоря, защото съм убедена, че колкото повече хулят един журналист, толкова по-добре си е свършил работата. Журналистът трябва да е неудобен, да рови, да търси, да вади на бял свят неща, които не трябва да бъдат извадени и да казва онова, което хората с власт не искат да бъде казано. Журналистиката е авторска работа, която не търпи страх и бездарие. Нищо, че бъка от страх и бездарие. Слава Богу, вярвам, че читателите знаят кое е написано от страх и разбират от къде лъха бездарие.

Толкова с гнева ми. Сега фактите.

На 17 март изтече срокът за подаване на документи от желаещите да управляват общинските дружества „Росица“ ЕООД и „Бяла“ ЕООД.  Денят е петък. В понеделник sevlievo-online.com научи, че кандидатите за управител на „Росица“ са трима, на „Бяла“ – шестима. Дотук добре. Следващата стъпка трябваше да бъде оповестяването на информация за допуснати и недопуснати до следващ етап в конкурса. Съгласно обявите за двата конкурса те трябва да преминат през два етапа – първи - по документи и втори – събеседване с комисията по представена от кандидата управленска програма. Тъй като нищо не се появи на страницата на Общината, реших че изчакват да минат изборите. Затова бях буквално втрещена, когато в деня след изборите научих, че двата конкурса са минали в петък, на 24 март. А на втория ден след изборите, при продължаващо затъмнение от Общината, Фейсбук разпространи, че Минка Минчева от Габрово, дългогодишен журналист, пенсионирала се във в. „100 вести“, е класирана на първо място в конкурса за управител на „Росица“ ЕООД. За останалите кандидати научих от свои източници - досегашният управител на дружеството и журналистка от Севлиево, работила във в. „Росица“ още от времето на Сава Савов.

А сега да изпреваря онези, които вече питат какъв ми е проблема. Няколко са ми проблемите.

Първо, вестник „Росица“ ми е толкова скъп, колкото и собствената ми медия sevlievo-online.com по няколко причини. Защото ако през 2001 година не бяха Павлина Желева, Татяна Мизинова и аз, Емилия Димитрова, този вестник може би нямаше да съществува. По това време досегашният управител на вестника, заедно с покойния Сава Савов, бяха изнесли техниката от сградата на Общината, където се намираше редакцията на вестника с намерението да правят частен вестник с нея. Всичко бе станало по терлици, а от нас се искаше без компютри да направим вестник. Само че в онези години нямахме и вкъщи компютри. Ходехме по фирми и канцеларии да се молим да ни отстъпят място, за да напишем по един, два материала, записвахме на дискети, а после Павлина Желева ги носеше в Габрово с автобус, където странираха вестника. След това се връщаше в Севлиево с астролоните, така се казваше фолиото, върху което на оризова хартия бяха залепени отделните страници от вестника и някоя от трите ни тръгваше за Търново, където се печаташе вестника. Идвахме си по тъмно, разпределяхме пакетите за разпространителите и преди полунощ се прибирахме. Въртяхме се с ходенето до печатница по график, аз ходех най-рядко, защото детето ми беше малко. Така вестник „Росица“, в чиято каса имаше шепа стотинки, когато започнахме да го правим, три години по-късно стана вестникът с над 3500 тираж, с издания три пъти седмично. Когато свърши отпускът по майчинство на Галя Николова и тя се присъедини към екипа и заедно с тогавашния главен редактор Димка Господинова направихме вестника, без който севлиевци не започваха деня си в понеделник, сряда и петък.

Заради онзи ентусиазъм ми е скъп и днес вестник „Росица“. Защото нито заплатите ни са бяха големи, нито социални облаги имахме. И защото тогава се убедих във верността на приказката, че казаното отлита, написаното остава.

Другото, което прави вестник „Росица“ специален за мен е неговата история. Вестникът е създаден на 4 юни 1886 г. от група учители, под редакцията на Петьо Мустаков. Бил е седмичник. Отначало се е печатал в Габрово. След като Петър Мутафов купува печатницата на Ненчо Несторов, известна като „Скоропечатницата Петър Мутафчиев и сие”, в. „Росица” започва да се печата в Севлиево.

Според програмата на новия вестник, той излиза, „да разобличи събличането на народа от новите чорбаджии…Ще се занимава с работите на нашия /Севлиевски/ окръг. Ще разобличава безпристрастно всичко, което се крие в тъмата“ /б.ред. пише в бр. 1/ 1886 г./

Задължени сме към паметта на онези хора, създали вестник „Росица“, да отглеждаме много внимателно вестник "Росица" и е недопустимо използването му за нечии цели, дори намеренията да са чисти като планински поток. Последното е жалка метафора на фона на реалната ситуация.

И след като обясних пристрастията си, питам: Защо конкурсът за управител на едно общинско дружество, което издава медия, съществуваща от 1886 година, с която са израсли поколения севлиевци, бе проведен в пълно затъмнение? Кое наложи провеждането на конкурс сега, след като назначеният през 2011 година Христо Христов изкара пет години като управител, без да е избиран с конкурс и дори не опитваше да прикрие услужливостта си към управляващите? С какво класираният на първо място кандидат е по-добър от конкурентите си? По какви критерии и от комисия в какъв състав е избран? Какво в управленската му програма е по-добро от тази на останалите кандидати? Все въпроси, които нямаше да изникнат, ако процедурата по избор беше прозрачна, както се прави за повечето назначения в администрацията.  

Накрая правя уговорката, че с класираната на първо място Минка Минчева имаме много добри професионални отношения от години и искрено й желая успех. Тя е дългогодишен вестникар и съм убедена, че добре си дава сметка, че поема медия с над 100-годишна история, на чиито читатели е длъжна да осигури освен информираност и различни гледни точки, и безпристрастност. И очаквам от новия главен редактор на официоза „Росица“ да върне доверието на хората във вестника. Защото каквото и да си говорим, в понеделник, сряда и петък по будките в Севлиево често се чува: „Дай една „Росица“.

 

Б.ред. Няколко часа след тази публикация, протоколът от конкурса за избор на управител на "Росица" ЕООД бе публикуван на страницата на Община Севлиево. 

 

написано от Емилия Димитрова

 

Коментари (0)
Подредба: Сортирай
Все още няма коментари
Коментирай:
Изпрати
* Коментарите се одобряват от администратора на сайта преди да бъдат публикувани!