Да разобличава всичко, което се крие в тъмата...

Вчера в интернет излезе информация, че е „ясен победителят в конкурса за управител на вестник „Росица“. Бях решила да мълча. Този път наистина си наложих да не вземам отношение, да остана безпристрастна, да отразя само фактите.  И със сигурност щях да го направя, ако можех да преглътна, когато ме правят на балък. Само че аз не мога и затова ще говоря.

Ще говоря, защото съм убедена, че колкото повече хулят един журналист, толкова по-добре си е свършил работата. Журналистът трябва да е неудобен, да рови, да търси, да вади на бял свят неща, които не трябва да бъдат извадени и да казва онова, което хората с власт не искат да бъде казано. Журналистиката е авторска работа, която не търпи страх и бездарие. Нищо, че бъка от страх и бездарие. Слава Богу, вярвам, че читателите знаят кое е написано от страх и разбират от къде лъха бездарие.

Толкова с гнева ми. Сега фактите.

На 17 март изтече срокът за подаване на документи от желаещите да управляват общинските дружества „Росица“ ЕООД и „Бяла“ ЕООД.  Денят е петък. В понеделник sevlievo-online.com научи, че кандидатите за управител на „Росица“ са трима, на „Бяла“ – шестима. Дотук добре. Следващата стъпка трябваше да бъде оповестяването на информация за допуснати и недопуснати до следващ етап в конкурса. Съгласно обявите за двата конкурса те трябва да преминат през два етапа – първи - по документи и втори – събеседване с комисията по представена от кандидата управленска програма. Тъй като нищо не се появи на страницата на Общината, реших че изчакват да минат изборите. Затова бях буквално втрещена, когато в деня след изборите научих, че двата конкурса са минали в петък, на 24 март. А на втория ден след изборите, при продължаващо затъмнение от Общината, Фейсбук разпространи, че Минка Минчева от Габрово, дългогодишен журналист, пенсионирала се във в. „100 вести“, е класирана на първо място в конкурса за управител на „Росица“ ЕООД. За останалите кандидати научих от свои източници - досегашният управител на дружеството и журналистка от Севлиево, работила във в. „Росица“ още от времето на Сава Савов.

А сега да изпреваря онези, които вече питат какъв ми е проблема. Няколко са ми проблемите.

Първо, вестник „Росица“ ми е толкова скъп, колкото и собствената ми медия sevlievo-online.com по няколко причини. Защото ако през 2001 година не бяха Павлина Желева, Татяна Мизинова и аз, Емилия Димитрова, този вестник може би нямаше да съществува. По това време досегашният управител на вестника, заедно с покойния Сава Савов, бяха изнесли техниката от сградата на Общината, където се намираше редакцията на вестника с намерението да правят частен вестник с нея. Всичко бе станало по терлици, а от нас се искаше без компютри да направим вестник. Само че в онези години нямахме и вкъщи компютри. Ходехме по фирми и канцеларии да се молим да ни отстъпят място, за да напишем по един, два материала, записвахме на дискети, а после Павлина Желева ги носеше в Габрово с автобус, където странираха вестника. След това се връщаше в Севлиево с астролоните, така се казваше фолиото, върху което на оризова хартия бяха залепени отделните страници от вестника и някоя от трите ни тръгваше за Търново, където се печаташе вестника. Идвахме си по тъмно, разпределяхме пакетите за разпространителите и преди полунощ се прибирахме. Въртяхме се с ходенето до печатница по график, аз ходех най-рядко, защото детето ми беше малко. Така вестник „Росица“, в чиято каса имаше шепа стотинки, когато започнахме да го правим, три години по-късно стана вестникът с над 3500 тираж, с издания три пъти седмично. Когато свърши отпускът по майчинство на Галя Николова и тя се присъедини към екипа и заедно с тогавашния главен редактор Димка Господинова направихме вестника, без който севлиевци не започваха деня си в понеделник, сряда и петък.

Заради онзи ентусиазъм ми е скъп и днес вестник „Росица“. Защото нито заплатите ни са бяха големи, нито социални облаги имахме. И защото тогава се убедих във верността на приказката, че казаното отлита, написаното остава.

Другото, което прави вестник „Росица“ специален за мен е неговата история. Вестникът е създаден на 4 юни 1886 г. от група учители, под редакцията на Петьо Мустаков. Бил е седмичник. Отначало се е печатал в Габрово. След като Петър Мутафов купува печатницата на Ненчо Несторов, известна като „Скоропечатницата Петър Мутафчиев и сие”, в. „Росица” започва да се печата в Севлиево.

Според програмата на новия вестник, той излиза, „да разобличи събличането на народа от новите чорбаджии…Ще се занимава с работите на нашия /Севлиевски/ окръг. Ще разобличава безпристрастно всичко, което се крие в тъмата“ /б.ред. пише в бр. 1/ 1886 г./

Задължени сме към паметта на онези хора, създали вестник „Росица“, да отглеждаме много внимателно вестник "Росица" и е недопустимо използването му за нечии цели, дори намеренията да са чисти като планински поток. Последното е жалка метафора на фона на реалната ситуация.

И след като обясних пристрастията си, питам: Защо конкурсът за управител на едно общинско дружество, което издава медия, съществуваща от 1886 година, с която са израсли поколения севлиевци, бе проведен в пълно затъмнение? Кое наложи провеждането на конкурс сега, след като назначеният през 2011 година Христо Христов изкара пет години като управител, без да е избиран с конкурс и дори не опитваше да прикрие услужливостта си към управляващите? С какво класираният на първо място кандидат е по-добър от конкурентите си? По какви критерии и от комисия в какъв състав е избран? Какво в управленската му програма е по-добро от тази на останалите кандидати? Все въпроси, които нямаше да изникнат, ако процедурата по избор беше прозрачна, както се прави за повечето назначения в администрацията.  

Накрая правя уговорката, че с класираната на първо място Минка Минчева имаме много добри професионални отношения от години и искрено й желая успех. Тя е дългогодишен вестникар и съм убедена, че добре си дава сметка, че поема медия с над 100-годишна история, на чиито читатели е длъжна да осигури освен информираност и различни гледни точки, и безпристрастност. И очаквам от новия главен редактор на официоза „Росица“ да върне доверието на хората във вестника. Защото каквото и да си говорим, в понеделник, сряда и петък по будките в Севлиево често се чува: „Дай една „Росица“.

 

Б.ред. Няколко часа след тази публикация, протоколът от конкурса за избор на управител на "Росица" ЕООД бе публикуван на страницата на Община Севлиево. 

 

написано от Емилия Димитрова

 

1-ви март - Ден на самодееца. Или кой уби театъра?
Коментари
Очаква се икономически подем
Коментари
Какво свършиха управляващите в Ница? - Само те знаят
Коментари
Да разобличава всичко, което се крие в тъмата...
Коментари
Ще се мре по списък, ред да има
Коментари
Не сме свободни. Ние приехме модела
Коментари
Детските градините - реформа да, но не на всяка цена
Коментари
Фейсбук е да си начешем езиците, там отговорност няма
Коментари
Болката, наречена образование
Коментари
Ясни са играчите в основните отбори за мача на 26 март
Коментари
По-високите данъци са за добро, твърди кметът
Коментари
Заигравката на „Бяла“ с търпението ни изпушва
Коментари
След пътуването до Франция: изразено намерение за взаимопомощ
Коментари
Колко публично е публичното обсъждане на бюджета
Коментари