„Говорих със Слави… въпросът е приключен.“ Но кой отвори „бързата писта“ към затвор за журналисти?

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, снимка: ГЕРБ

Говорих със Слави Трифонов тази сутрин… Той ми каза, че го изтеглят… Така че толкова – въпросът е приключен“, обяви в парламента Бойко Борисов, а на въпрос защо ГЕРБ вчера подкрепи законопроекта срещу свободата на словото в правната комисия добави: „Защото не са го прочели, както трябва. Вече ще го четат, както трябва.“

Борисов обича да се прави на „на луд“. За 48 часа на първо четене в правната комисия на парламента бе приет  законопроект, който криминализира „разпространяването на информация за личния живот“. А наказанието за всеки, който сподели информация, че политик е купил къща в Барселона на любовницата си, е заплашен със затвор от една до шест години. Отделно законопроектът отваря възможност за всеки, който сподели подобно нещо, да бъде подслушван. Така не само журналистите, а и качващите в социалните мрежи снимки на пияни кметове, купонясващи с лица от подземния свят, попадат под най-репресивните удари на държавата.

На заседанието на Комисията по конституционни и правни въпроси на 9 октомври, свикано и проведено набързо, присъстваха и експерти от Министерството на правосъдието. И освен депутатите от ИТН, за законопроекта гласуваха ГЕРБ, БСП, „Възраждане“ и „ДПС – Ново начало“ А Любомир Талев, директор на Дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерство на правосъдието, го подкрепи. Правната комисия го прие с 14 „за“, 4 „против“ (ПП-ДБ и МЕЧ) и 1 „въздържал се“ („Величие“). Само един от ГЕРБ – Бранимир Балачев, бе против.

Какво точно гласуваха депутатите?

В Наказателния кодекс се създава нов член – чл. 148б, който гласи: 

„Който чрез печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин разпространява материален или друг носител, съдържащ информация за личния живот на другиго без негово съгласие, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди лева до пет хиляди лева.“

Под „информация за личния живот“ се разбират данни за личните, семейните, интимните отношения или здравословното състояние…“ Никакви изключение при обществен интерес или разграничаване между частни лица и публични фигури. Така всяко огласяване на информация от личния живот прави наказуемо всяко огласяване „per se“ (само по себе си) без да претегля обществения интерес и без да изисква умисъл. А в добавка – СРС. Несъразмерността е очевидна. Предвидени са тежки наказания, съпоставими с случаи на насилие и телесни повреди, плюс тайно наблюдение на журналисти и техните източници. Целта е ясна – насаждане на страх.

Политическият отговор на Борисов – телефонно обаждане до Слави Трифонов и публично „въпросът е приключен“ – е нищо повече от опит да прехвърли отговорността. Вместо да поиска обяснение от депутатите от собствената му парламентарна група и от министъра на правосъдието, подкрепил чрез подчинените си проекта в комисията, той се опита да превърне ИТН в „погрешния подател“, а ГЕРБ – в „коректора“. Борисов е знаел за законопроекта, иначе ГЕРБ нямаше да гласува „за“ на комисия, и то на извънредно заседание – толкова важно, че заради съкратиха пленарния дневен ред.

Журналистът Иван Бакалов иронизира, че при такъв закон „никога нямаше да видим снимките на спящия Борисов и чекмеджето“. Остра беше и реакцията на Иво Сиромахов, дългогодишен сценарист в „Шоуто на Слави“: „Пиша ти тук, за да наруша публично закона ви… и да имате основание да ме вкарате в затвора за 1 до 6 години.“ Най-краткото и точно описание на опасността направи лидерът на ДСБ Атанас Атанасов, който нарече идеята „чалга в наказателното право“. А адвокат Александър Кашъмов напомни, че подобно наказание „не е съществувало дори по времето на Народна Република България“.

Защо оттеглянето не решава проблема?

Защото не става дума за един лош текст, а за начин на мислене. Законопроектът, внесен за два дни, минал комисия „на пожар“, подкрепен от Министерството на правосъдието, а после „телефонно приключен“ – разкрива модел. Първо пробваме, после, ако е необходимо, се снишаваме. Днес законопроектът падна, защото обществото реагира навреме. Утре може да се върне по-тихо – с по-мека формулировка, в друг законопроект, пак без истинско обсъждане. И не е „грешка по невнимание“, а тест на границите: докъде може да стигне завладяната държава в ограничаването на словото, кога ще пречупи медиите с заплахи от затвор и подслушване на журналисти и колко бързо обществото ще се умори да реагира. Ако днес приемем „телефонното приключване“ за достатъчно, утре ще се събудим с „поправения“ текст – и с още по-малко свобода да кажем на глас какво вършат хората с власт.

Текстът е от редакционното съдържание на платформата за критична и разследваща регионална журналистика "За истината".