Институционално бездействие и нормативен парадокс държат моста над р. Росица в Севлиево в риск

Мостът над река Росица в Севлиево - емблематично съоръжение, построено от Колю Фичето, в последствие част от републиканската пътна мрежа, днес е едновременно културна ценност и инфраструктурен проблем с нарастващ риск.

Тези дни от неправителствената организация "Европейски център за транспортни политики" обявиха в отговор на запитване до Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), че 500 моста у нас са опасни за движение, като 106 от тях са в критично състояние. Един от тези в критично състояние е мостът над р. Росица в Севлиево, показва справката от АПИ, която от неправителствената организация предоставиха и на "Севлиево онлайн". 

Включването на моста в Севлиево в списъка с над 500 моста в страната, нуждаещи се от спешен ремонт, само установява за пореден път това, което севлиевци наблюдават от години - съоръжението се руши, но реални действия срещу това няма. 

Парадоксът „културна ценност срещу безопасност“

Основният фактор, който блокира ремонта, е неразрешен административен казус – каква част от моста всъщност представлява културна ценност, показва проучване на "Севлиево онлайн" отпреди една година. 

Съоръжението фигурира в регистрите като недвижима културна ценност под три различни наименования, но става дума за един и същ обект. Проблемът идва от факта, че оригиналният мост, построен през 1857 г., е многократно променян – удължен през 1939 г. и уширен през 1972 г. Така днес той е съставен от три конструктивно различни части.

Това „нарастване“ на моста създава ключовия въпрос: къде свършва автентичният мост на Колю Фичето и къде започват по-късните намеси? Това е важно, защото традежът на Колю Фичето е историческата ценност - недвижимо културно наследство, за което законът изисква да бъде опазено в автентичния си вид. 

За недвижимите културни ценности има строги изисквания, касаещи реставрацията им и ремонтни работи. За тези части се изискват съгласувателни процедури от Министерството на културата и Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН), тъй като всякакви реставрационни дейности по тях трябва да стават съгласно Закона за културното наследство. Затова е наложително да бъде изготвен цялостен анализ на бъдещия ремонт, който ще открои частта от моста, която е архитектурна ценност, уточняват от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за "Севлиево онлайн" през април миналата година. Този отговор зависи от НИНКН, но оттам преди година отказаха подробности по съгласувателните процедури с министерството на културата. 

Проект има. Движение – няма.

На пръв поглед процесът изглежда стартирал. Още през 2022 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ възлага изработването на технически проект. Изпълнителят преминава първия етап – пълно обследване и технически анализ, който потвърждава тежкото състояние, квалифицирано като предаварийно, и предлага конкретни решения, включително подмяна на части от конструкцията.

И тук процесът спира. Вторият етап, същинското проектиране, изисква съгласуване с културните институции, което както стана ясно е препъни камъкът за започване на ремонтни и реставрационни дейности. На практика ситуацията изглежда така - има техническа готовност, но административна – не.

Още по-притеснително е, че от НИНКН отказват конкретна информация за движението на процедурата, което допълнително засилва усещането за институционална непрозрачност.

Мостът се разпада, вижда се с просто око

"Областните пътни управления (ОПУ) в страната ежемесечно извършват огледи на мостовите съоръжения, с цел осъществяване на постоянен контрол върху техникоексплоатационното им състояние", пише в отговора на АПИ до "Европейски център за транспортни политики" . При необходимост, се извършват допълнителни/специални обследвания на съоръженията от Института по пътища и мостове. Резултатите от ежемесечните огледи се представят с доклад от ОПУ. Институтът за пътища и мостове ежегодно обобщава информацията за състоянието на мостовите съоръжения и я представя с доклад на УС на АПИ, се казва в същия отговор. 

Докато институциите обменят писма и доклади, състоянието на моста над р. Росица в Севлиево се влошава видимо: тротоарите са разрушени до степен, че на места се вижда реката отдолу; парапетите са силно корозирали, деформирани и на места липсват елементи по тях; пътната настилка е напукана, слегнала и компрометирана; дилатационните фуги са напълно амортизирани и пропускат вода; носещи елементи са с оголена и корозирала армировка.

На този фон е уточнението, че съоръжението е ключова входно-изходна артерия на града, връзка с индустриалната зона, жилищни райони и важна инфраструктура. Освен това той води към един от най-0красивите паркове на Севлиево, предпочитано място за отдих на севлиевци и по него ежедневно минават много хора, в това число майки с детски колички, които сами си знаят какво им струва да стигнат до парка. 

Декларации вместо решения

Местната власт реагира, но реакцията е по-скоро символична. На 26 май 2025 г. Общинският съвет в Севлиево гласува единодушно декларация, с която изиска от държавата "да ускори проектирането и извършването на ремонтно-възстановителни работи по моста над р. Росица на източния изход от гр. Севлиево". Подобен ход обаче няма реална тежест в процес, контролиран изцяло от държавни институции, а и до момента няма публично оповестена информация някоя от институциите, до които декларацията беше адресирана, да е реагирала. Тя беше изпратена до министерствата на регионалното развитие и благоустройството, на траспорта и съобщенията, на кулутурата, АПИ, НИНКН и Областната управа в Габрово.  

Истинският проблем поне отстрани погледнато е друг: липсва координация и усещане за спешност на национално ниво. Агенция „Пътна инфраструктура“ очаква становище, Министерство на културата поставя изисквания, а Национален институт за недвижимо културно наследство не дава яснота за срокове. 

Случаят с моста в Севлиево не е изолиран. Той показва системен дефект в управлението на инфраструктура, която едновременно е културно наследство и жизненоважна транспортна връзка. Налице е законодателство, което изисква опазване на автентичността на съоръжението, но не предлага работещ механизъм за бързи решения, когато става дума за безопасност.

Резултатът е парадокс: в опит да бъде опазен, мостът реално е оставен да се руши. 

Още три моста в област Габрово са в списъка на АПИ, но те не са в критично, а в лошо състояние - мостовете на реките Тревненска и Козещица и дере в с. Стоките.