Близо 2 млн. българи нямат аптека в населеното място, в което живеят. В 23 общини изобщо няма аптека, при все че 2,6% от брутния вътрешен продукт (или около 4,7 млрд. лева) отиват за лекарства, основно от джоба на пациентите. Най-засегнати са възрастните хора в малките населени места, където достъпът до лекарства е сериозно ограничен.
Данните са на Института за пазарна икономика (ИПИ), който тази седмица даде начало на инициативата "Занеси здраве".
Да поддържаш аптека в села или отдалечени местности е икономически безсмислено – разходите са високи, а оборотът – малък, няма и желаещи фармацевти, посочват от ИПИ. Но това, което често се забравя, са всички други възможни решения, които биха улеснили достъпът до лекарства – ако, разбира се, някой наистина иска да улесни пациентите.
За да стигне до решенията екипът на ИПИ пропътува над 2 500 километра из България през последните два месеца. Целта е да разберат как хората се справят с проблема. По време на тези пътувания се срещат с децата, съседите, кметовете, които буквално носят здраве на нуждаещите се. Така се родила идеята за кампанията „Занеси здраве“. Един от кметовете ,с които от ИПИсе срещат е Владимир Тодоров, кветски наместник на с. Млечево, община Севлиево.
Решенията съществуват, но законът ги прави неприложими. Ето какво предлагат от Института за пазарна икономика:
Разрешаване на онлайн доставки на лекарства с рецепта до адрес – налице са всички предпоставки, за да работи ефективно това решение – наличие на електронни рецепти, добре развита куриерска мрежа и лесно установяване на личните данни на лицата, на които са изписани лекарствата. Подобен подход ще направи ненужно наличието на физическа аптека навсякъде и ще улесни максимално достъпа на пациентите до изписаните им лекарства.
Създаване на законова рамка за уреждане на възможността мобилни аптеки да осигуряват лекарства. В момента неформално такива мобилни аптеки така или иначе съществуват и осигуряват необходимите лекарства на населението и добавянето им в закона е логична мярка.
Аптеките да могат да отварят филиали, ръководени от помощник-фармацевт, свободен да продава лекарства с рецепта. Филиалите да могат да бъдат контролирани от един магистър-фармацевт, без да се изисква неговото присъствие.
Премахване на излишни процедури и регулации, които лесно се заобикалят и не решават проблеми:
Отпадане на изискването за минимална площ на приемното помещение – това би разширило набора от възможни локации в малките населени места.
Отпадане на ограничението едно лице да може да отвори най-много четири аптеки – подобна мярка пречи на лица с успешен опит в аптечния бизнес и вече отворени четири аптеки да навлязат и в малките населени места.
Отпадане на таксата за молба за откриване на аптека в населено място, в което няма такава – предвид, че се търсят стимули за откриване на аптека в населени места, където такава няма, е логично тази такса да се премахне.
Отпадане на изискването автоматите за лекарствени продукти да се намират на територията на аптека – това изискване е безсмислено, защото не решава проблема с достъпа до лекарства в населени места, в които няма аптека. Автоматите следва да са разположени на удобно за потребителите място с денонощен достъп в което и да е населено място по избор на собствениците на аптеки.
Приемането на тези мерки ще доведе до разширяване на достъпа на населението до лекарства и медицински изделия и прекратяване на необходимостта държавата да се намесва на пазара чрез субсидии, категорични са от ИПИ.
Как е решен проблема в страни от Европейския съюз?
В цяла Европа има практика да се откриват филиали на аптеки в малките населени места.
В Германия всяка аптека може да има до три филиала в района на аптеката. В Дания филиалите могат да са до осем, като Националното здравно бюро дори може да задължи аптека да отвори филиал в дадено населено място. Във Финландия всяка аптека може да отвори до три филиала, като това може да стане и по искане на общината. Филиалите на аптеките могат да бъдат управлявани и от помощник-фармацевт, като може да има съкратено работно време и да предлага ограничен набор от медикаменти. Подобна е ситуацията и в Норвегия. В Латвия и Естония също са позволени филиалите на аптеките, като и в двете фокусът е върху населени места с под 4 хил. жители.
Има и други методи за по-широк достъп до лекарства. В Германия има
пунктове за събиране на рецепти,
в които пациентите могат да депозират своите рецепти в специален запечатан контейнер, след което могат да си вземат лекарствата от аптеката или да ги получат по куриер. Във Финландия също има опция аптека да отвори свой пункт за обслужване в близка малка община, като предварително се уточнява какъв набор от лекарства ще обслужва този пункт. Подобни пунктове са разкрити предимно в слабо населени места. В Румъния също има подобна практика, като аптеки могат да отварят пунктове за разпространение на места, където няма аптека – в селски райони, както и в курорти по морето.
Друг подход е чрез т. нар. мобилни аптеки.
Мобилните аптеки обикновено имат ясен график и позволяват на хора, които не могат да се придвижват, да имат достъп до лекарства. В Естония има мобилни аптеки (apteegibuss), както и в Унгария – по-скоро говорим за бусове аптеки. Мобилните аптеки са един от най-дискутираните варианти през годините и в България, но без реални действия в тази посока и без сериозен дебат за различни варианти за повишен достъп до лекарства в слабо населени и обезлюдяващи се места.
В област Габрово има 57 аптеки, всичките са в градовете. Най-много (33) са аптеките в Габрово. В Севлиево има 11 аптеки, в Трявна 6, в Дряново - 4.
