Под заглавието „Хоталич – приключение, мистика и реалност“ севлиевският Исторически музей започва поредица от мероприятия за популяризиране на крепостта Хоталич край Севлиево. Поводът е 40 години от началото на разкопките в средновековния град, които ще бъдат отбелязани догодина, през 2019 г.
Началото на инициативите се поставя с пътуващата постерна изложба, която с фотоси и текст представя резултатите от проучванията. Първата й „спирка“ е Регионалният исторически музей в Габрово. Изложбата ще бъде представена и на Национална конференция „Старопланинският регион - минало , настояще, переспективи. Развитие на културния туризъм.“
Това лято приключи 39-ия археологически сезон на Хоталич. Открити бяха нови шест гроба, всичките от средата на ХІІІ в. В четири от тях е имало интересни находки, като сребърни копчета и обици. За голямо откритие на сезона се счита богат гроб на момиче, на възраст между 5 и 8 години, погребано с разкошен гердан от няколко хиляди мъниста и 9 гривни. От шестте новоразкрити гроба, в четири е намерен богат погребален инвентар, което е изключително голям процент за средновековен некропол, смята Надежда Ботева, което води до извода, че в първите години на 13 в. са живели благосъстоятелни хора.
Едно от големите открития на миналогодишния сезон бе пищно погребение на млада жена, несрещано от 80-те години насам. "Археологическо чудо" нарече откритието ръководителят на разкопките Надежда Ботева. Жената е носела пищно украшение на врата си с над 10 000 мъниста. От работата по нейния гроб археолозите стигнали до извода, че украшението е принадлежало на млада жена, но достатъчно зряла, за да създаде семейство.
Началото на разкопките на Хоталич е плод на случайност
През 1979 г. при терасиране за залесяване в местността Джевизили бунар, на 4 км. северозападно от Севлиево, работниците от Горско стопанство се натъкват на каменни зидове. Веднага е уведомен Историческият музей в града и започват спасителни разкопки. Работата се води от Симеон Симеонов, който е откривателя на Хоталич.
Християнски храмове и десетки жилищни сгради
Още първия сезон от земята са разкрити зидовете на два големи християнски храма, вписани един в друг - византийска базилика от V век и българска еднокорабна църква от X век. По- нататъшното проучвани постепенно изважда на бял свят десетки каменни жилищни сгради, работилници за обработка на метал, керамични пещи. В източната част е разкрита още една църква, а на стръмния хълм на селището се разкриват мощни крепостни стени, кули и входове на отбранителна крепост, в която има малка болярска църква от типа на търновските, голяма жилищна сграда, казармени помещения, складове. Вече няма никакво съмнение, че Хотел - Хожтелец - Хоталич, както е назован в османски данъчни регистри от XV, XVI и XVII векове, е бил на това място. Монетният материал, керамиката и други податки сочат уседнал живот в града от края на X до средата на XVII век.
Градът е имал четири обособени квартала
Кварталите били обградени от каменни стени, като във всеки от тях има по една по-голяма жилищна сграда, вероятно на квартален старейшина. По-голямата част от жилищата са били двуетажни, с масивен каменен долен етаж и дървен горен. На някои места са запазени каменните стълби към горния етаж.
Открити са и близо погребения, които дават богат погребален инвентар - пръстени, наушници, гривни, керамични и костени изделия, стъклени маниста.
