Рециклирани вече използвани строителни материали, снимка: Интернет
Инвестиционното намерение на севлиевското дружество "Мазалат" за обособяване на площадка за събиране и преработване на чисти строителни отпадъци на севлиевската улица "Крайбрежна" е оттеглено, съобщиха от дружеството с имейл до медиите.
Предложението е оттеглено на 1 март т.г. с уведомление до Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) във Велико Търново и в него не се обясняват мотиви. Те обаче станаха ясни след заседанието на Общинския съвет от 29 февруари т.г., на което една от обсъжданите точки беше инвестицията на "Мазалат". По време на заседанието се разбра, че "Мазалат" няма шанс да осъществи идеята си, заради отпора от всички страни срещу нея.
Общинският съвет в Севлиево се обяви с декларация срещу изграждането на площадка за третиране на строителни отпадъци - тук.
Информация за готвената инвестициа беше публикувана преди заседанието, включително във фейсбук страницата на Община Севлиево, което само по себе си бе прецедент, тъй като бе първото инвестиционно предложение, намерило място в страницата на институцията в социална мрежа.
По време на заседанието на Общинския съвет се разрази сериозна дискусия, която с едно изключение, на Димитър Тонев, вървеше в една посока - срещу намерението на "Мазалат". Основанията на общинските съветници бяха застрашената чистота на въздуха и реката, както и шума, който би се вдигал, ако в рамките на града се преработват строителни отпадъци. Управителят на дружеството Ивайло Петков, на когото бе дадена думата, не успя да разсее страховете за здравето и спокойствието на севлиевци.
Дали това, че зад "Мазалат" стои бившият депутат от "Продължаваме промяната" и два пъти кандидат за кмет на Севлиево Богомил Петков е надделяло при вземането на решение от общинските съветници, е въпрос на предположение, което не е лишено от основание. Преработването на строителни отпадъци в урбанизирана територия обаче е притеснително, въпреки, че в инвестиционното предложение се говори за чисти строителни отпадъци, а от фирмата обясниха, че става дума за тухли, керемиди и бетон.
Не стана ясно как ще се преработват отпадъците, какви ще са нивата на запрашеност и шум, каква ще е съдбата на вече предадените за съхранение строителни отпадъци, както и какво ще се случва с материали, които съдържат опасни вещества, каквито в строителството се използват. Срещу страховете на общинските съветници беше единствено уверението на управителя Ивайло Петков, че здравето и спокойствието на севлиевци няма да пострадат, но това очевидно не беше достатъчно, за да получи идеята му зелена светлина.
В крайна сметка срещу обособяването на площадка за събиране и рециклиране на строителни отпадъци се обявиха с декларация 25 от 29 общински съветници, т.е. всички с изключение на четиримата от "Продължаваме промяната - Демократична България". Спорът продължи и след заседанието на общинските съветници във фейсбук и ако се съди по коментарите шансът на "Мазалат" да убедят обществеността в безопасността на евентуална бъдеща инвестиция беше нищожен.
Общинският съвет в Севлиево прие декларация срещу завода за горене на боклук край с. Върбовка - тук.
Това е вторият случай, когато гражданите на Севлиево показват сериозно вълнение по екологичен казус. Първият беше инвестиционното намерение на дружество "Петрургия" да изгради завод за горене на боклук край павликенското село Върбовка. Тогава Общинският съвет в Севлиево също излезе с декларация, а част от съветниците, които миналата седмица бяха срещу площадката на "Мазалат", не бяха против завод за изгаряне на хиляди тонове отпадъци на 20 км. от Севлиево.
Повторното използване на строителни материали е широко разпространено в целия Европейски съюз, показва проучване на "Севлиево онлайн". Дейности като рециклирането на вече използвани строителни материали дори се насърчават от властите. Може би ако идеята на "Мазалат" беше планирана за по-отдалечено място, тя нямаше да срещне толкова силно недоволство. Всъщност това беше и в сърцевината на изказването на Сюзан Садъкова по време на заседанието на Общинския съвет - не идеята за инвестиция е лоша, а мястото, избрано за реализацията й.
