На 1 декември 2025 г. Акушеро-гинекологичното отделение в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ беше затворено, защото остана с един лекар, което не позволява функционирането му безопасно и в съответствие с медицинските стандарти. По-малко от два месеца по-късно същото отделение отваря отново с един лекар, съобщават от болничното ръководство.
Д-р Жаклин Апиосян е новият завеждащ на АГ-отделението в Севлиево С пост във фейсбук управителят на болницата д-р Пламен Цеков съобщава, че д-р Жаклин Апиосян, специалист акушер-гинеколог от Пловдив с над 15 години медицински опит и професионални интереси в областта на онкогинекология и естетичната гинекология, поема отделението в севлиевската болница. Следва внушителен списък на местата, в които е работила лекарката и детайли за нейната квалификация. Няма обаче нито дума за екипа, с който тя ще работи в Севлиево. В информацията, че отделението отваря, липсват други имена освен това на новия завеждащ, което всъщност връща ситуацията два месеца назад, към 1 декември миналата година, когато в отделението, по думите на самия д-р Цеков, е останал само един лекар, който не може да обезпечи работата му, заради което отделението се затваря.
Това не е парадокс, а логическо противоречие, което не може да бъде обяснено с управленски или медицински аргумент.
Няма медицинска система, в която едно болнично отделение – особено акушеро-гинекологично – да може да работи с един лекар. Не става дума за професионалните качества на конкретния човек. Става дума за обективна невъзможност. Един лекар не може да осигури 24-часово покритие, не може да бъде едновременно в операционна, родилна зала и дежурство, не може да поема отпуск, болнични, спешни повиквания и усложнения без втори, трети и четвърти колега. Това не е мнение. Това е стандарт. И именно заради това отделението беше затворено. Днес същата причина се представя като основание то да заработи отново.
Така не се решава проблема, а официално се институционализира.
Защото новината за лекар от Пловдив, представена като „попълнение“, не променя нищо съществено. Тя не отговаря на ключовия въпрос: къде е екипът? Кой ще поеме 24-часовите дежурства? Кой ще бъде втори лекар при, не дай, Боже, усложнение? Как ще бъде организирана дейността така, че да не застрашава нито пациентите, нито самия лекар? Липсата на отговори на тези въпроси всъщност е проблемът.
В официалните изявления на управителя д-р Пламен Цеков за затварянето на отделението бяха посочени две причини – ниска натовареност и липса на лекари. Нито една от тях днес не е отпаднала. Натовареността няма как да се е променила, а кадровият дефицит не е преодолян. Единственото, което се е променило, е комуникационната стратегия.
Ритуалът по измиване на ръцете на най-възрастната акушерка, който от болницата обявиха, че ще се проведе в отделението без бебета, без родилки и с един лекар, не възстановява дейността му, а създава илюзия за нормалност там, където такава липсва.
Тук е важно да се каже нещо принципно: болница не се управлява чрез демонстрации. Не чрез отделни назначения, представяни като пробив. Не чрез „спасяване на положението“. Болницата е система. Ако системата не може да поддържа отделение, то не трябва да бъде отваряно символично, защото символите не лекуват и не раждат деца.
Ритуалът не дава отговори. А обществото търси конкретни отговори както от болничната управа, така и от общинската, с чията подкрепа управителят д-р Цеков затваря отделение, защото е с един лекар, и отваря отделение с един лекар. В този смисъл Бабинден в празното родилно отделение не е жест към акушерките и към общността, а част от стратегия за отклоняване на вниманието от нерешения основен проблем.
Докато няма ясен отговор колко лекари реално работят в отвореното родилно отделение на Севлиево и как е организирана дейността, всяко говорене за „отваряне“ остава просто демонстрация. Тя няма да върне родилките в Севлиево, защото демонстрациите не са грижа. Те са признание за провал, маскиран като действие. Защото управителят на севлиевската болница отдавна е показал, че умее да борави с публичността, но когато публичният образ изпреварва реалността, цената е изгубено доверие, липса на сигурност и бъдеще.
