В Дряново представят най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа

Учени от цял свят дойдоха за участие в международна конференция за праисторическа наука. Снимка: Исторически музей – Дряново

Историческият музей в Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“, която представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа.

Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, покровителка на Дряново и събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята в рамките на Конференцията на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), чийто домакин е Дряново между 13 и 17 октомври т.г.

Експозицията включва фрагменти от кости, каменни сечива и лични украшения,

които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. Експонатите отвеждат „в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, подчерта при откриването д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея в Дряново.

Между 2015 и 2021 г. в пещерата „Бачо Киро“ бяха направени находки с глобално значение. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на първите модерни хора, заселили Югоизточна Европа.

„Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели,

оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели при откриването на експозицията д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференция на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), посветена на темата „Произход и развитие на началния късен палеолит в Евразия“.

Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа,

изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация. „Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора. Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

Паралелно с откриването на изложбата,

под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена.

Представители на читалищата от селата Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти, пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.

Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.

Текстът е от редакционното съдържание на платформата за регионална журналистика "За истината"