Търсене

В габровска област недостигат 326 медицински сестри, изчисляват в Съвета за икономически анализи

Емилия Димитрова
4 800 дози от ваксината на AstraZeneca пристигнаха днес у нас

Снимка: fernando zhiminaicela от Pixabay

В област Габрово недостигат 326 медицински сестри, 27 лекари, девет общопрактикуващи лекари, пет психиатри и един акушер-гинеколог. Изчисленията са на Съвета за икономически анализи, който представи подробен анализ за състоянието на работната сила в страната, като един от разделите в анализа се фокусира върху недостига на медицински специалисти.

Няма област, в която броят на медицинските сестри у нас да съответства на изчислената референтна стойност, т.е. на реалната необходимост от кадри. Само за област София (столица) са необходими над 2500 медицински сестри. В област Пловдив не достигат почти 1400, а в област Варна – почти 1500 медицински сестри. 

През 2021 г. ситуацията в България е следната - на входящ поток от 546 медицински сестри, т.е. излизащи от системата на образование, напускат 890. 

Може да се твърди, че образователната система без съмнение не покрива текущите загуби на този тип ресурс в сектора. При равни други условия входящ поток от 500-600 медицински сестри годишно би успял да покрие вече съществуващия недостиг от близо 17 хил. сестри за близо 30 години. Общият извод, който може да бъде направен, е, че понастоящем образователната система не компенсира напускането на лекари и медицински сестри, а само частично покрива изходящия поток.

Анализът посочва, че в началото на 80-те години на ХХ в. у нас има около 45,4 хил. медицински сестри, като до началото на 90-те години той нараства бързо и устойчиво и през 1990 г. достига до историческия си максимум от 53,8 хил. Сътресенията, породени от кризите на 90-те години на ХХ в., водят до значителни колебания в броя им, но посоката на развитие става низходяща. През 2000 г. броят на медицинските сестри рязко спада с почти 14 хил. до около 31,5 хил.

Основните причини за това драстично намаление могат да се търсят в две направления, посочват авторите на анализа. Първо, през 1999 г. е взето решение лечебните заведения да бъдат преобразувани в търговски дружества. Поради недостатъчния финансов ресурс, при управлението на тези дружества възниква мотив за оптимизиране на разходите чрез съкращаване на персонал. Медицинските сестри се оказват по-лесният вариант за извършване на такива съкращения. Тъй като лечебните заведения се явяват практически квази монопсон (монопсон на езика на икономиката означава, когато един купуват се изправя пред множество продаваче, б.ред.) за услугите на медицинските сестри, голяма част от последните са принудени да напуснат трайно системата и да потърсят алтернативна заетост, в т.ч. в чужбина.

Второ, през същата година е приет Кодекс за задължителното обществено осигуряване, с който се предвижда увеличаване на възрастта за пенсиониране. Това създава стимул сред част от медицинските сестри да предпочетат по-ранно пенсиониране съгласно старите правила.

Броят на акушерките в България също намалява устойчиво от началото на 80-те години на ХХ в. до началото на XXI в. След това той започва да се стабилизира и от 2007 г. насам се колебае в диапазона 3,2-3,3 хил. (през 1980 г. този брой е възлизал на почти 7,9 хил.).

По отношение на разпределението на лекари, лекари по дентална медицина, медицински сестри и акушерки по отделни области е налице силен дисбаланс. В зависимост от вида медицински специалисти, между 1/3 и 1/5 от тях са позиционирани в област София (столица). Над половината се намират в шест от общо двадесет и осем области – София (столица), Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора и Бургас. В центровете на тези области се намират и медицинските университети в България.

Пълният текст на анализа може да бъде видян тук

 

Коментари (0)
Подредба: Сортирай
Все още няма коментари
Коментирай:
Изпрати
* Коментарите се одобряват от администратора на сайта преди да бъдат публикувани!