Важно е да се събудим, макар да не ни е удобно
снимка: pixabay

Имаме нужда да се събудим. Не просто да отбелязваме Деня на народните будители, а да разтъркаме гурелите от сънения свят, който сме си създали, за да ни е удобно. Да, удобно сме приспали негодуването и неодобрението вместо да ги впрегнем в съзидателна промяна. Станали сме прекалено предпазливи. Страх ни е да не останем без работата, която тайно ненавиждаме, защото с нея ни е удобно. Страх ни е не кажат лошо за нас, защото е по-удобно всички да те харесват. Страх ни е да не попаднем в сценарий, в който така или иначе имаме роля, но е по-удобно да останем незабелязани. 

Така приспани и страхливи оставяме живота си, който буквално изтича, в ръцете на арогантни и алчни наглеци, които умело използват нашите страхове за собственото си удобство. И ако си мислите, че и това ще мине, не, няма да мине! Защото онези, които се заиграват със страховете ни и мечтите на децата ни, не се интересуват от това какво искаме ние. Тяхното високомерие, безочие и цинизъм прераснаха в презрение към народа. Те вече не са готови да ни простят желанието да живеем нормално. А и нашето и тяхно разбиране за нормалност са много различни. 

Българите никога не сме били толкова подчинени. Дори по време на робството сме имали ясна цел - далечна, но ясна. Днес нямаме цел. Приспали сме собствената си воля за промяна, защото не вярваме в промяната. И това е най-тежкият грях на тези, които разполагат с властта - убиха ни вярата. Стреляха по нея, докато спим, после я прободоха смъртоносно, докато мълчим. За всеобщо удобство.  

Емилия Димитрова