Единственото родилно отделение в община Севлиево затваря на 1 декември 2025 г.
Край.
Няма повече да се носят погачи и торти на Бабинден. Няма да има театрални обиколки на ремонтираните стаи. Няма „делови" разглеждания на тоалетните и одобрителни кимания край отрупаните маси, подготвяни от акушерки и лекари – същите медици, които сега са изоставени.
Гостите на Бабинден винаги са били важни. Защото те са онези, от които зависи „да го има мястото, където се ражда животът". Това клише, натоварено с емоция звучи кухо, когато от 1 декември същото място ще бъде тихо, празно и заключено. По антибактериалния под няма да стъпва никой.
Можеше ли това да се предотврати?
Разбира се, че можеше. Ако болничната управа, щедро подкрепяна от общинската, беше реагирала навреме на очевидното: че лекарите в отделението недостигат; че спешно се налага да се привлекат млади кадри, за да се осигури приемственост; че отделението се движи към затваряне с пълна скорост.
Но за това се иска управление с мисъл, не оправдания.
Иска се грижа, не показност.
Отговорност, не пиар.
Защото не е ясно как се търсят лекари, но е кристално ясно как не се търсят.
Едва когато гръмна новината, че родилното отделение в Севлиево затваря, от болницата „се сетиха“ да обявят свободни места за акушер-гинеколози. Дотогава – тишина. Нямаше обяви, нямаше сигнали, че има проблем, нямаше реални опити да се привлекат нови кадри. Все едно проблем нямаше.
Десет години д-р Пламен Цеков управлява болницата „до провеждане на конкурс“.
Десет години, през които Община Севлиево безгласно обяви, че няма намерение да направи онова, което законът и моралът изискват – да отвори поста за реална конкуренция.
През това време управителят управлява еднолично, успя да се скара с всички, работили преди това в заведението и резултатът е печален: в севлиевската болница лекарите от Севлиево се броят на пръстите на едната ръка. Избягаха. Тръгнаха си. Останаха приближени на ръководството, а графиците се допълват с „мъртви души" и назначения „по роднински". Медицинските сестри също са дефицит и въпреки това една по една си тръгват.
Едноличното управление, в което всеки несъгласен е враг, доведе болницата до това, което виждаме днес: ремонтирани стаи без пациенти, нова техника без лекари, болница без бъдеще.
Парадоксът е болезнен: наливат се пари в ремонти и техника, а няма пациенти и лекари.
Болницата изглежда добре на снимка, но не функционира добре в реалността. Защото когато лекарите бягат, когато кадрите изтичат, а управлението е сведено до лична власт и лоялност, никакъв ремонт не помага. И тук отговорността не е само на д-р Цеков. Общинската управа и Общинският съвет са съучастници в случващото се в общинската болница. Нито през този, нито в предишния управленски мандат не се намери общински съветник, който да попита вярно ли е всичко, което севлиевци коментират за болницата.
Защото не липсата на лекари затвори родилното.
Затвори го липсата на грижа.
На стратегическа мисъл.
На контрол.
На воля.
Ако в Общината си мислят, че угаждайки на Цеков решават проблеми, те ги задълбочават. И ако вярват, че това е грижа за болницата, грешат. Това е грижа за удобство. За тишина. За безпроблемно статукво.
В града се говори…
Че в нощна смяна работи само една медицинска сестра за цялата болница.
Че рехабилитаторки са принуждавани да дежурят като сестри и напускат, защото не искат и не могат да поемат тази отговорност.
Че има „мъртви души" в графиците.
Че се правят назначения „по роднинска линия".
Че парите се управляват от служители от Лом, които идват веднъж-два пъти месечно.
Ако управляващите не са чули нищо от това, значи не са искали да чуят.
Днес затвори родилното. Утре – кое?
Цинично и обидно е да се убеждават гражданите, че Севлиево е „добро място за живеене“, докато градът се превръща в територия без бъдеще. Няма как едно младо семейство да избере да остане в град, в който няма добре работеща болница. Няма как да говорим за демографска политика, докато животът започва извън града. Когато раждането е изнесено навън, изнася се и бъдещето, а приказките за „привличане на млади семейства“ звучат не като надежда, а като подигравка. Това не е политика – това е пиар върху празни помещения и заключени врати.
Може би в Общината и Общинския съвет не са чували и прогнозите, че родилното няма да е последното затворено отделение. Дано са само черни прогнози, но ако в това, което извън коридорите на болницата се говори, има и прашинка истина, то е началото на края на общинската болница.
Защото когато една болница се управлява като личен двор, а едноличният управител е скаран с всички компетентни, когато се избягват конкурси и се толерират назначения по връзки, тя рано или късно остава без пациенти, без лекари и медицински сестри и без бъдеще.
Накрая са само ремонтирани стаи и купена от дарители техника.
И тишина.
