илюстрация: pixabay
Общинските съветници у нас се избират пряко от народа. Преди да встъпят в пълномощия, полагат клетва. Думите от клетвата са едни и същи за всички в цялата страна /б.ред. различно е само името на общината/ и са задължителни, съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация. Ето какво казват онези, на които ние, гражданите, даваме права да вземат решенията, които касаят всички ни: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на гражданите от севлиевска община и да работя за тяхното благоденствие."
Забелязвате ли, че в клетвата става дума за интересите на гражданите и нито дума за интереса на партията, която ги е издигнала, фирмата, финансирала предизборната им кампания или „съмишлениците“, с които влизат в следизборни коалиции и разпределят влияние, което води след себе си и блага.
Безумието в последните години обаче стигна дотам, че интересите на гражданите не влизат в плановете на политиците. Историята, провокирала този гняв, е от днешния следобед. На свое редовно заседание по време на обсъждането на бюджета за годината общинският съвет на Севлиево отказа да даде думата на единствената гражданска организация, която работи за промяна в общината – „Граждани за Севлиево“. Направиха го тихо и брутално, като просто не гласуваха да се чуе председателя на сдружението Боян Ботев, единственият гражданин, осмелил се да прави предложения за промени в проекта за бюджет от няколко мандата насам.
Уплашиха ли се от силата, която гражданите придобиват? Не, те не вярват в тази сила. Вярват, че са по-силни с партийните си централи, управляващата машина зад гърбовете им, парите на бизнеса, който ухажват и наглото демонстриране на сила. Те не се страхуват от гражданското неодобрение, защото знаят как да смажат машината, когато гражданите им потрябват. За тях интересите на хората са просто думи от една клетва, която вече не помнят. А можеха пак да игнорират предложенията на Ботев, но да му дадат думата. Щеше да е демократично и чисто. Не беше нужно да ни напомнят, че сме зависими от техните действия, споразумения и интереси. Ние знаем кой ни управлява. Можеше да минат и без безмълвното „Гражданите – вън!“
автор: Емилия Димитрова
