Емил Гатев е избран за председател на бизнес сдружение "Севлиево 21 век" на отчетно-изборното събрание на организацията през февруари 2017 г. Пандемията от Ковид-19 го поставя в най-неизгодната позиция спрямо предшествениците му на този пост. Налага се спешно да се реагира за неотложни дейности, които да гарантират безопасността, сигурността и здравето на севлиевци, но и да осигурят спокойствие за медиците. През 2023 г. Гатев предава председателството на Марияна Петрова, с което на практика е вторият след Васил Кънев, най-дълго начело на сдружението.
Господин Гатев, Вие сте един от най-младите председатели на сдружението. Това повече помагаше или на моменти Ви създаваше неувереност?
Много ясно си спомням първия ден, в който бях поканен на едно от заседанията на бизнес сдружението. Това беше по времето, когато председател беше господин Копчев. Първото чувство, което изпитах, беше респект.
Видях хора с професионален и житейски опит, които решаваха задачи и проблеми на бизнес сдружението. Признавам, че си помислих: Не съм за там. От друга страна, в едни други години, когато бях по-млад, винаги съм смятал, че младостта не е порок. За съжаление не е точно така, защото опитът в крайна сметка си казва думата, а опит се трупа с години.
Истината е, че имах късмета и привилегията да работя с Управителен съвет, в който имаше много опитни хора, които ми помогнаха бързо да се ориентирам. Този период отмина и аз мисля, че успяхме, заедно с Управителния съвет, да се справим със задачите, които стояха пред нас.
Имахте ли усещането, че ходите по стъпките на Васил Кънев и Красимир Копчев? Васил Кънев все пак е един от шестимата създатели на сдружението. Оставям настрана качествата на неговата личност, които са безспорни, както и тези на Красимир Копчев.
Дори в момента, в който ме питате, изпитвам респект и страхопочитание пред тези две личности. Най-простичко казано, за мен и голяма част от бизнес сдружението тези хора са богатство за града. Разбира се, че не са само те, мога да спомена и Христо Йонков.
Те са вярвали, че Севлиево е кауза, зад която трябва да стоят. Във времето, в което е създадено сдружението, това е изглеждало почти невъзможно, но всички виждаме, че е факт. Вече 30 години сдружението го има и аз се надявам да го има още пет пъти по 30 години. Няма съмнение, че летвата е високо вдигната и са необходими усилия, за да се задържа нивото, което те бяха постигнали. Наистина респект пред тях.
С какво бихте отличил годините, в които бяхте председател на „Севлиево 21 век“?
Така се случи, че когато аз бях председател на сдружението, живеехме в ситуация, която наричам „странни години“. Това е времето, белязано от Ковид пандемия, заради което се наложи да бъда председател освен два мандата, както е по устав, и трети.
Наложи се бизнес сдружението да подпомогнем града и в частност медицинската система, а в същото време никой не беше напълно наясно какво е необходимо да се направи. Беше изключително трудно да правим заседания, заради тоталния локдаун и общо-взето цялата комуникация вървеше по телефони и имейли. На фона на толкова неизвестни, бях шокиран колко бързо членовете на сдружението реагираха на ситуацията. В рамките само на два дни събрахме средства, за да откликнем на нуждите на Общинската болница и медицинските центрове.
Разберете ме правилно, днес може да е смешно, но тогава ставаше въпрос за осигуряване на елементарни медицински консумативи. Говорим за маски, защитни костюми, ръкавици. Елементарни неща, но изключително важни за медиците.
Бях приятно изненадан колко бързо членовете на сдружението реагираха на тази необичайна ситуация. Не само събрахме средства, за да подпомогнем здравната система в града, но членове на сдружението приготвяха седмици наред храна за медиците и им я доставяха на място. Всеки предлагаше да помогне, без значение какъв бизнес има.
За мен беше впечатляваща кампанията за подпомагане на Районното управление на полицията в Севлиево. Всички в много случаи сме се сблъсквали с административната тежест, която държавата създава и която по-скоро пречи, отколкото помага. В този случай желанието на членовете на бизнес сдружението беше да направим ремонт на първия етаж в сградата на Полицията - приемната, санитарните помещения. Оказа се, че според българското законодателство, което беше изменено малко преди да вземем решението, нямаме право да извършваме такива дейности.
Председателят на "Севлиево 21 век" Емил Гатев представя дарението за РУ Севлиево пред кмета на Севлиево Иван Иванов, снимка: архив "Севлиево онлайн", февруари 2018 г.
Защото си купувате безнаказаност?
Вероятно така изглежда отстрани, макар че мотивите ни бяха съвсем благородни. В крайна сметка решихме да се допитаме до самите полицаи с какво да ги подпомогнем. Споделиха, че за кварталите и малките населени места са им необходими мотори. Тези, които имаха, бяха напълно амортизирани, от години стояха на двора, обрасли в трева и никой не ги ползваше, не се и поддържаха.
Накрая останаха средства, а междувременно се оказа, че в нашата Полиция няма елементарни консумативи, като рулетки за замерване на местопроизшествия, например.
Дарението, което сдружението предоставя през 2018 г. на севлиевското Районно управление включва два мотоциклета на обща стойност 7 382 лв., четири предпазни каски, които струват 699 лв., една камера с цена 390 лв., 30 реферски свирки, шест радиостанции за 1860 лв., два фотоапарата, чиято обща стойност е 1384 лв., мултифункционален лазерен принтер, офис столове и три конвектора.
Намерихме административен път, по който да осъществим благотворителната инициатива - дарихме моторите и консумативите на Общината, а тя от своя страна с решение на Общинския съвет, ги предостави на Районното управление в Севлиево.
Повярвайте ми, когато видях усмихнатите лица на момчетата от полицията, разбрах, че си е струвало. Да доведем тази дарителска кампания докрай ни отне между 6 и 9 месеца.
Това са най-значимите неща, които си спомням от моето председателство. Разбира се, има и други – сложихме в центъра на града интерактивен екран, но за съжаление не можахме да го използваме във вида, в който беше инсталиран. Екранът беше с вградена камера и интернет, като идеята беше да застанеш пред Общината, да си направиш селфи и директно през екрана да изпратиш снимката на имейл. Но много граждани използваха екрана не по най-подходящия начин и в крайна сметка го преместихме до Читалището. През него може да се получи информация на различни общински събития, както и за програмата на „Кино 21 век“.
В края на 2016 г. кино „21 век“ спря работа заради повреда в един от блоковете на кино машината. за купуването на нова бяха инвестирани 100 хил. лв., част от тях с подкрепа на бизнеса, снимка: архив
Вие, членовете на сдружението, сте различни - работите в различни сфери, различни сте като личности, интереси. Кое е онова, което ви прави екип и едно цяло, за да реализирате инициативи, всяка различна от другата. Какво е необходимо, за да се сдружават различни хора за различни каузи и да постигат винаги успех?
Един член на бизнессдружението преди години ми каза, че човек, когато навърши 50 години, трябва да започне да дава. Нещо, което беше изтрито от националното съзнание на българина. На мен лично много ми липсва този възрожденски патос, който са имали българите в годините назад – да се строят храмове, училища, болници. Това би трябвало да се отглежда като малко огънче, което много бързо може да изгасне. За да не угасне, трябва да се пресече в зародиш потенциалния антагонизъм. Той е неизбежен и може да се пресече единствено, ако има кауза, която обединява.
Кауза, според мен, е рецептата. Каузата да обичаш града си. Обичаш ли града си, в който живеят нашите родители и растат нашите деца, трябва да намираш начини да подобряваш обществената среда и всички фактори, които влияят върху съществуването на този град. Но най-вече да направиш така, че младите хора да остават в него. Това е нещото, което ни обединява. Винаги, когато сме били на заседание, едно от нещата, които сме си говорили с Данаил Лалев, Ценко Цонев, Богомил Петков, Вальо Ганев, Валя Станчева, да не изпусна някой, е било какво да направим за младите хора, за да продължат да обичат града ни така, както го обичаме ние.
Обичаме ли севлиевци града си?
Аз съм севлевец, но дълги години бях извън града – гимназия, казарма, висше образоваание. Когато се дипломирах в Юридическия факултет, и се оглеждах за работа, Васил Кънев и Красимир Копчев ме поканиха да дойда във „Видима“ за 6 месеца. Тогава се развиваше германския пазар и им трябваха хора с немски език. Шестте месеца станаха 20 години. Каквито и опити да съм правил да изляза от този град, по много индиректен начин той ме е придърпвал обратно, докато накрая установих, че моето място е тук. Не съм единствен. Виждам, че севлиевци пътуват, прекарват уикендите в други градове, но винаги се връщат в Севлиево. Убеден съм, че обичат града си.
Вашето пожелание към членовете на "Севлиево 21 век" на 30 година от създаването на сдружението
Повече млади хора да има в сдружението и те да обичат Севлиево. Няма никакво значение дали фирмата е от един, двама или повече души, всеки член е еднакво важен за сдружението.
Много ми се иска останалите някоко големи фирми, които не са членове на „Севлиево 21 век“ да бъдат поне част от обществено значимите каузи, които изповядваме. Имам предвид намерението на сдружението и Община Севлиево да построим нова спортна зала в ж.к. „Д-р Атанас Москов“. Това е кауза, която ни обединява и за нея не е задължително всички да са членове на бизнес сдружението.
На сегашните членове желая много здраве и ще перифразирам един хубав български филм - „Да обичаш на инат“. Аз им желая да обичат на инат Севлиево.
Сдружение „Севлиево 21 век“ е доброволна, независима, самоуправляваща се организация на интелигенцията в гр. Севлиево за развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването образованието, науката, културата, техниката, технологиите, екологията и физическата култура с цел да обедини и съхрани културната традиция в гр. Севлиево, е записано в Устава на организацията, създадена през 1993 година като „Съюз на работодателите" през 1993 г., а през 1997 г. с решение на Окръжен съд Габрово, е регистрирано като Бизнес сдружение „Севлиево 21 век” с нестопанска цел и свой статут.
