Гергана Иванова: Винаги може повече

По-малко от месец дели Гергана Иванова от пълнолетието. Седемнайсетгодишното момиче обаче е натрупало толкова житейска мъдрост, колкото много възрастни не успяват за далеч повече години. Разбирам го, когато баскетболната надежда на България говори за трудностите и целите си, за нещата, които е трябвало да преодолее и за онези, с които продължава да се бори.

Смятам се за късметлийка да имам срещу себе си един млад човек, на когото специалистите предричат силна спортна кариера. Късметът ми е в повече и заради това, че Гери е от Севлиево, а точно дни след европейското в Дъблин, на което стана най-резултатния състезател, тя е за малко у дома и имаме възможност да говорим очи в очи.  

Гергана учи в спортното 57-мо училище в София. Там е от 8 клас. Четвърта година е национален състезател – две години е в баскетболния отбор на кадетките и втора година е в отбора на девойките. Играе в женския отбор на „Берое“, Стара Загора и в отбора на девойките на „Славия“. След седмица й предстои да подпише първия си професионален договор със старозагорския „Берое“.

Предстои Ви да подпишете професионален договор, с което баскетболът Ви става професия. Към това ли се стремите?

Да, това ми е мечтата. От много малка това искам.

Не Ви притеснява, че спортът е до време?

В никакъв случай. Аз ще завърша висше образование и ще имам професия, която да практикувам тогава, когато вече няма да съм в спорта. Мечтая да се занимавам с кинезитерапия и когато завърша 12 клас, ще кандидатствам в университет. Така че когато и да приключи кариерата ми на спортист, аз ще имам професия.

Като кинезитерапевт пак няма да избягате напълно от спорта.

Няма как. Аз съм подчинила живота си на спорта.

На колко години влязохте за първи път в залата, Гергана?

Бях в 4 клас, на 11 години. Първият ми треньор е Стоян Тотев. След това тренирах при покойния вече Стефан Тодоров, а след него тренирах при Росица Милкова.

От Севлиево заминах за половин година в „Чардафон Орловец“. Докато играех за тях бях забелязана от „Академик“- Пловдив и с тях играх на републиканско първенство, когато ме видяха от „Шампион“ – София и ме взеха в отбора. Тогава заминах и да уча в София. А миналия сезон заминах за „Берое“ - Стара Загора.

А от „Берое“ къде Ви откриха?

В основата е моята треньорка Таня Гатева. Най-напред от „Берое“ видяха нея. А тя цял живот се занимава с подрастващи и никога не е получавала висока заплата. Беше време да помисли за себе си, затова, когато от „Берое“ й предложиха договор, тя прие и ме взе със себе си.

Треньорите ви, от първия още, винаги са виждали във Вас потенциала. Един от тях дори казва: „Топката иска Гергана, те са създадени една за друга“.

Не мисля, че уменията ми днес са плод на талант, а по-скоро на усилена работа през годините. От много малка аз си поставям цели. Смятам, че това ми помага да напредвам, а не че имам някакъв особен талант. Аз наистина работя много и всеотдайно.

Колко време отделяте на баскетбола?

Между три и четири часа всеки ден. През единия почивен ден тренирам час и половина, другият остава почивен, защото натоварването става много. Откакто съм в Стара Загора тренирам сутрин, следобед почивам и вечер отново съм на тренировка. Този режим е заради това, че не ходя на училище всеки ден, тъй като съм на индивидуален план на обучение и се явявам само на изпити в София. Но докато бях в „Шампион“ ми беше много трудно – тренирах сутрин, после ходех на училище, а след училище отново на тренировка и се прибирах някъде към десет часа вечерта.

Това, че се обучавате на индивидуален план, не е ли допълнително затруднение? Не Ви ли се налага да подготвите по-голям обем материал за по-кратко време?

Не, защото в спортното училище е една идея по-лесно. А и учителите проявават разбиране и ми помагат, като ми обясняват повече или акцентират на важните неща, които задължително трябва да науча.

Това е живот, напълно отдаден на баскетбола.

Абсолютно. Макар че не мога да отрека, че в началото, когато отидох в София, ме беше страх. Имах подкрепата на семейството си обаче и повече на баща ми и брат ми. Мама не е била никога спортистка и за нея някои от нещата, които ми се случваха, бяха непонятни. Тя беше начертала по-различно бъдеще за мен. В София обаче разбрах, че моят живот е в баскетбола. Тогава дойде това осъзнаване, а останалото е работа и пак работа.

Колко сте висока?

173 см. Доста съм ниска за баскетболистка. Нашият отбор на тазгодишното европейско първенство в Дъблин бе най-ниският, но това не ни попречи да се представим добре. От 15-ти, 16-ти в крайното класиране, тази година сме девети, с шанс да влезем в осмицата. От осем мача имаме шест победи и две загуби, което е много добро представяне. Аз лично съм доволна от представянето на отбора, но и от собственото си представяне.

Колко точки реализирахте за отбора на България?

167 за осемте мача. Това обаче не е важно, по-важно е представянето на отбора.

Как спортистите от колективните спортове преодолявате егото си и започвате да мислите екипно?

Аз така съм научена. Всички в отбора мислим за отбора, не всяка за своето си представяне. Защото победата на отбора, е победа за всяка от нас. Никое от момичетата не се стреми то да изпъкне, гоним победа за отбора.

В каква позиция се чувствате най-силна, когато срещу себе си имате съперников отбор?

Да бъда с топката, да стигна до коша и да вкарам. Това ми е силната страна. Слаба ми е стрелбата на далечно разстояние.

Вие сте много упорито момиче, Гери.

Така са ме научили.

Кой Ви научи?

Спортът. Той ме научи да бъда организирана и дисциплинирана. А баскетболът е проста игра, но за интелигентни хора.

За какъв период ще подпишете с „Берое“?

За три години. Като веднага щом завърша средното си образование, ще кандидатствам в университета и ще уча и тренирам паралелно.

Междувременно обаче се предполага, че ще станете част от женския национален отбор.

Надявам се.

Аз съм убедена, че това е следващата Ви цел.

Така е. Особено след като съм била в националния отбор при кадетки, а сега и при девойките.

Ако сега пред Вас има едно малко детенце, в 4 клас, с големи мечти, но страхове пред това, което му предстои, какво бихте му казали?

Да работи много. Да не се отчайва, когато му стане трудно. Да не си мисли, че нещата се получават нагово. Ще му кажа да си изгради една цел и да я следва. Ако наистина иска нещо, от него зависи да го постигне.

За какво и на кого сте благодарна, Гергана?

Благодарна съм на всичките си треньори досега. От всеки съм научила нещо и то ми е полезно. Най-силна ми е благодарността към сегашната ми треньорка Таня Гатева. Благодарение на нея съм в националния отбор и играя за „Берое“. Направила е почти всичко, за да бъда този състезател, който съм днес. Тя се е грижила за мен и продължава да се грижи.

Случвало ли Ви се е да си кажете: „Не мога повече“.

Да. И сама си удрям шамар и си заповядвам да се стегна. Не мисля, че има човек, когото да не е налягало отчаяние. Важно е как ще излезеш от това състояние. За щастие, успявала съм да го преодолея.

А да си кажете: „Браво на мен, страхотна съм!“

Никога. Абсолютно винаги може повече.

 

автор: Емилия Димитрова

снимки: www.fiba.com​ и личен архив

 

Тони Братованова: Вярвам в приятелството, в доброто, в човещината
Интервю
Ярослав Дончев: „Севлиевогаз 2000“ е социален проект
Интервю
Може да не променим нещата, но да направим разликата
Интервю
Мартин Граховски разказва за своята България в 3 минути
Интервю
У нас е трудно, но не невъзможно да работиш по правилата
Интервю
Не съжалявам, че останах в Севлиево
Интервю
Гергана Иванова: Винаги може повече
Интервю
Искам да виждам съградено, не разруха
Интервю
Когато човек знае какво иска, пътят е лесен
Интервю
Ротари е приятелство. И споделени ценности
Интервю
Не мисля, че Севлиево ще има свой язовир
Интервю
Ей, хора, няма да се оправим с мълчание!
Интервю
Предизвикателство е да различиш значимите възможности
Интервю
Проблемът с кадрите ограничава ръста на икономиката у нас
Интервю
Всичко можеш, когато осъзнаеш, че нещата зависят от теб
Интервю
Нидал Алгафари: Българинът никога не е бил роб
Интервю