Христо Йонков, архив "Севлиево 21 век"
Христо Йонков е председател на сдружение „Севлиево 21 век“ от 1999 г. до 2005 г. Той е вторият начело на организацията след Васил Кънев. Затова е съвсем естествено поредицата интервюта с бивши председатели на сдружението по повод 30 години от създаването му, да започне именно с Христо Йонков, след като Васил Кънев ни напусна преди близо година.
Какво си спомняте от онези години, господин Йонков? Как се събрахте, как и защо всъщност беше създадено бизнес сдружението?
Събрахме се през 1993 г. По-точно, събра ни тогавашният кмет Данчо Данчев. Тогава имаше много голям проблем с водата и той помоли бизнеса да помогнем.
Как да помогнете? Имаше ли конкретни идеи?
Нямаше никакви конкретни идеи, но нещата се задвижиха много бързо. Всички бяхме много ангажирани, а и ситуацията беше тревожна, налагаше се спешно да се реагира. Бяхме седемнайсет представители на местния бизнес, които взехме решение да се направят пет кладеница в землището на село Ряховците. (кладенците е трябвало да се захранват с подпочвени води, б.ред.).
Кметът Данчо Данчев връчва удостоверение за дарение на Христо Йонков - член на УС на Съюза на работодателите, снимка: архив, 1996 г.
Много бързо фирмата на строителен техник, съжалявам, че не помня фамилията му, Георги се казваше, се ангажира с изпълнението, а финансирането беше от фирмите, които се отзовахме на молбата за помощ от кмета. За много кратък срок петте кладеница се изпълниха, а с тяхното изграждане се даде възможност водопроводната система през деня да не получава така наречения хидравличен удар, т.е. при спиране на водата системата да остава в по-голямата си част пълна. С това постигнахме намаляване на авариите по мрежата, защото като се изпразнеха тръбите при спиране на водата и след това водата се пусне отново, амортизиралите водопроводни тръби даваха големи аварии.
Това първо наше общо действие помогна много на града в онзи момент, но 30 години по-късно се оказва, че сдружението продължава да помага, вече в по-различни мащаби.
Из архивите на сдружението: На 18 февруари 1993 г., е създаден Съюз на работодателите в Севлиево, в който членуват 17 представители на бизнеса. Само месец по-късно броят им е 43..
Това ядро ли даде основата на днешното сдружение на бизнеса?
Да, обединени най-напред от проблема с водата, продължихме да съществуваме като Съюз на работодателите до 1997 г. Първоначално в него имаше най-много двайсетина фирми, но за кратко време започнаха да се присъединяват нови. Вече не бяхме просто обединени и загрижени за града си, а постепенно се превърнахме в организация, която реагира на нуждите в различни сфери на обществения живот на града. Вече беше назряла необходимостта да оформим юридически статута на организацията.
Така през 1997 г. с решение на Окръжен съд Габрово регистрирахме бизнес сдружение „Севлиево 21 век“ със свой Устав, променян няколко пъти през годините. До този момент и след регистрацията председател на сдружението беше Васил Кънев, Милка Евтимова беше секретар.
Учредителите, снимка: "Севлиево 21 век", архив
Из архивите на сдружението: През 1993 г. сдружението насочва 133 хил. лв. и още 350 хил. лв. на следващата година към болните проблеми в града - водоснабдяване, здравеопазване, охрана на обществения ред. Близо 200 хил. лв. са предоставени на общинската болница за закупуване на скъпоструваща и жизнено необходима апаратура, за създаване на микробиологична лаборатория и за осигуряване на отоплението през зимния сезон.
Първоначално нямаше мандатност за председателите. Един мандат на председателя продължаваше четири години и нямаше ограничение за броя мандати, но по-късно взехме решение един председателски мандат да продължава две години и един председател да не може да ръководи сдружението повече от два мандата.
Имахте ли план, конкретни цели или както при проблема с водата, сте реагирали на нуждата в даден момент?
Следващата ни инициатива беше набирането на средства за издигане на паметник на Стефан Стамболов във Велико Търново (годината е 1995 г., б.ред.). Това беше национална инициатива, в която ние се включихме като Съюз на работодателите.
Из архивите: Сумите, които членовете на тогавашния Съюз на работодателите внасят в Инициативен комитет, им осигуряват място на благотворителния търг, от който Севлиево се сдобива с голям маслен портрет на Стамболов. Портретът години наред е на стената пред кметския кабинет в Общината, днес е част от постоянната експозиция на художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“.
След кампанията за издигане паметника на Стамболов, вече имахме опит и някак естествено се стигна до решението активно да помагаме на обществото. По това време имаше проблем с оборудването на училищата с компютри. Направихме първия компютърен кабинет в Професионалната гимназия по механоелектротехника, закупихме компютри и за други училища.
Отляво на дясно: Йовко Йовков, Димитър Маринов, Милка Евтимова, Васил Кънев, Кънчо Цветков, Матьо Матев, снимка: архив, "Севлиево 21 век", 1995 г.
Започнахме ремонт на църквата „Св. Пророк Илия“. Спомням си, че по време на този проект членове на сдружението дариха около 140 000 лв., които в онези години представляваха значителна сума. Ремонтът беше мащабен, обхващайки всичко - от покрива до реставрацията на стенописите, и продължи няколко години. Организирахме поредица от дарителски акции, посветени само на подпомагане на църквата.
Бележка на редактора: Храм "Св. Пророк Илия" в Севлиево е паметник на културата с изключително ценни иконостас и стенописи. Близо пет години група реставратори сантиметър по сантиметър почистват, укрепват и възстановяват стенописите, канделабрите, свещниците, а по-късно фирми, които членуват в сдружението, поставят хидроизолация на покрива и газифицират църквата.
Много пъти сте казвал, че „Севлиево 21 век“ е уникална организация за България. С какво е уникално сдружението?
Аз действително съм изказвал многократно убеждението си в уникалността на "Севлиево 21 век" и продължавам да смятам, че "Севлиево 21 век" е единствено по рода си. Трудно е да изброя в колко градове са се опитвали да създадат подобни организации. Колеги от Търговище, Пловдив, Плевен, Русе, Габрово, Сливен са ни посещавали и ние сме били гости при тях. Дори сме предоставяли нашия Устав, с цел да се запознаят с начина, по който работим. Въпреки техния интерес и желание, никой не успя да осмисли същността на "Севлиево 21 век" и да реализира сдружение като нашето другаде. Защото нашето сдружение е създадено с цел да служи на обществото, като една от основните ни ценности е обществената ангажираност, докато колегите от други градове си мислеха, че една бизнес организация трябва най-напред да помага на своите членове да развиват бизнеса си.
В Севлиево, благодарение на сдружението, се вложиха значителни средства в ремонт на стадиона, създаде се Детско-юношеска футболна школа с много добра база, да не забравяме мотополигон „Горна Росица“.
Години наред трасе номер едно в света, създадено там, където имало локви и пасяли биволици, снимка: "Севлиево 21 век"
Когато англичанин, отговарящ за организацията на трасетата за състезания по мотокрос, дойде тук, за да ни подпомогне в усилията за изграждане на мотополигон, на който да се провеждат първенства от европейска и световна величина, го отведохме на мястото край с. Горна Росица, което смятахме за подходящо. Там имаше едни локви и пасяха биволици. Като видя, той ни погледна и попита: „Тук смятате да направите мотополигон?“. „Да, тук смятаме да го направим“, отговорихме му убедени, че ще стане. Той не можа да повярва, но няколко месеца по-късно когато отново дойде и видя направеното, нямаше как да не признае, че сме се справили.
Искате да кажете, че зад мотополигона в Севлиево стои изцяло бизнес сдружението?
Това постижение е изцяло заслуга на бизнес сдружението, с подкрепата на Общината и личната ангажираност на кмета Йовко Йовков. Спомням си, че преди да направим трасето посетихме Тойчентал в Германия - аз, Васил Кънев и Йовко Йовков. С нас беше и Богдан Николов (председател на Българската федерация по мотоциклетзъм, б.р.). Пристигнахме като гости и обявихме, че планираме да включим Севлиево в програмата на международната мотоциклетна федерация с кръг от световно първенство.
Казаха ни, че имат свободна дата, но първо трябва да дойдат на място, за да видят дали отговаряме на условията. А ние по това време дори нямахме трасе. Тогава дойде техен представител, който ни даде препоръкит какво и как да се изгради, къде да е главната трибуна, стартовата решетка, която тогава никъде в България я нямаше- После я направихме в АББ „Авангард“ след няколко опита.
Той даде своите насоки и си замина, обещавайки да дойде, когато сме готови. Процесът отне около девет месеца, и когато дойде отново за инспекция, бяхме готови. Относно организацията, тогава се създаде Организационен комитет, като негов председател беше назначен Димитър Калчев, министър на държавната администрацията в правителството на Сакскобурготски.
Това ли е най-голямото постижение от дистанцията на времето?
Не бих казал, че има едно най-голямо постижение. През тридесетте години от съществуване на сдружението, като най-голямо постижение отчитам това, че сме поддържали добри отношения. В Управителния съвет бяхме разпределили фирмите, които бяха членове, и редовно ги посещавахме. Лично се срещахме се с ръководствата им и с хората в тях. Когато някъде възникваха проблеми, обединявахме се, за да помогнем в тяхното решаване. Дано разбирате защо не мога да подчертая конкретно постижение. За мен силата на нашето сдружение е във взаимоотношенията между членовете. И пак ще повторя, в България няма друго подобно обединение.
Как си го обяснявате?
Може би от хората зависи. От колегите, които работим заедно. Ние не допуснахме да превърнем сдружението в организация, която да помага на нас самите, а преследвахме основната си цел - да помагаме на обществото. Може би единствения компромис с това ни правило беше, че ако се налагаха строителни дейности някъде, не наемахме външни фирми, а възлагахме работата на местни.
Не че не е имало натиск вътре в сдружението за обратното. Спомням си, че когато във „Видима“ заплатите се вдигнаха много, работници от останалите фирми започнаха да напускат и да отиват на по-платени длъжности. Имаше колеги, които искаха да наложим ограничения. Казахме, че не бива. Не е редно, ако мой работник напусне и ми каже, че отива в друга фирма, да се обадя на управителя и да му кажа да не го наема. Категорично сме отхвърляли подобни методи. И още нещо – никога не сме влизали в партийни отношения. Това е най-важното при нас – взаимоотношенията помежду ни и това, че никога не сме имали разногласия по отношение на основната ни цел – да помагаме на обществото.
Имате ли усещането, че обществото напълно осъзнава голямата роля на сдружението в обществения живот?
Хората обикновено вземат някои неща за даденост като си мислят, че винаги са съществували. Не мога да твърдя, че обществото не е било критично. Винаги ще има хора, които са недоволни. Ние като сдружение сме предоставяли финансова помощ на много наши съграждани и сме били много съпричастни на много инициативи. След нас по същия път тръгна Сдружение на жените. Освен това винаги сме имали сътрудничество с Община Севлиево, с по-малко или повече разбиране, но винаги сме работили екипно.
Осъзнавам, че днес определено има по-големи възможности, много инициативи могат да се реализират с финансиране по европейски проекти, но преди години това го нямаше. Гордост е, че сме инициатори на първата велоалея в парк "Черничките" и по поречието на реката. Почистихме и оформихме това пространство, стимулирайки хората да се разхождат край брега. За съжаление Полицията и Общината не поеха своята отговорност за мястото, което доведе до незаконното каране на мотори и дори коли по велоалеята, поради което беше изронена и приключи.
Днес обаче има една много по-добра велоалея, с установени правила и хората действително я използват за удоволствие.
От позицията на един от основателите на сдружението, как го оценявате на 30-тата му година?
Аз се оттеглих от активна дейност в сдружението на послодното общо събрание. От моята фирма в сдружението представител е дъщеря ми, но преди да си тръгна пожелах на членовете и новия УС успех. Ние, по-старите членове на сдружението, ще помагаме, но няма да казваме на младите какво да правят. Това, за което е създадено "Севлиево 21 век" трябва да продължи и аз вярвам, че така ще бъде. Само едно нещо им препоръчах – да, живеем в дигитален свят, общуваме изключитено с имейли, но продъжавам да смятам, че личният контакт с хората е в основата на всяко постижение. Ние държахме изключително на това. Не казвам, че трябва всеки месец да се срещат, знам, че времето е динамично. Може на два, три месеца, но нека да е личен контакта. Не бива да се губи ценностната система, а в Севлиево ценностната система съществува от векове.
В 78 държави съм бил, от България по-хубава няма. Бил съм в много градове, имал съм възможност да живея в София и на други места. Избрал съм Севлиево, защото тук ми е хубаво и обичам този град. Ценностната система е онова, което наследяваме, съхранява ни, но имаме отговорност да я запазим и предадем, за да я има след нас. Аз избрах да живея и работя в севлиево и за Севлиево заради ценностите на този град.
Вие така учите и децата си, които са активни обществени личности – синът ви е в Ротари клуб, дъщеря ви в „Севлиево 21 век“?
Заедно със съпругата ми сме възпитавали и двете си деца, че когато вземат решение, това е тяхно собствено решение. Научихме ги да разсъждават за това как да действат и какви да бъдат в обществото. Може би в известна степен това, което са видели от нас, е повлияло на решението им да са обществено ангажирани, но ние никога не сме насърчавали нито единият, нито другият да предприемат конкретна стъпка. Всеки от тях е свободен да взема своите собствени решения.
Какво пожелавате на сдружение "Севлиево 21 век"?
Севлиево само може да се обогатява от съществуването на нашето сдружение, а ръководителите на фирмите в общността могат да си бъдат взаимна подкрепа. Важно е да помним, че работниците и служителите във всяка фирма, както и членовете на техните семейства, съставляват неотделима част от обществото на Севлиево. Всичко, което правим за обществото, го правим за нашите работници и служители.
Пожелавам на членовете на сдружението да работят за хората. Нека мислим за Севлиево, за нашия град, който въпреки всички коментари и мнения, е един прекрасен град и това се потвърждава през годините.
Отбелязването на 30 години от създаването на сдружението на бизнеса "Севлиево 21 век" чрез представяне на неговите председатели, е инициатива на "Севлиево 21 век", реализира се в партньорство със "Севлиево онлайн"
