Лечков: Само държавата може да помогне на футбола ни
Йордан Лечков, снимка: Efirbet.com

Вицепрезидентът на БФС Йордан Лечков даде пространно интервю за Efirbet.com, в което говори по наболелите теми в родния футбол. "Севлиево онлайн" препубликува интервюто със съгласието на издателя. 

Разрази се нещо като война между вас и Ивелин Попов. Искате ли да отговорите на думите му?

Не, не искам да се занимавам. Няма какво да му отговарям. Ние всички гледаме мачовете и виждате какво става. Досега никога не съм изпадал на ниско ниво, за да отговарям. Аз казвам каквото мисля и каквото виждам. Нямам ли право да си кажа мнението? Нека си представим, че съм запалянко, който си казва какво мисли. Нямам ли право?  

Имате, разбира се.

Всичко е очевадно, какво има да говорим толкова. Бих искал аз да задам въпрос – навремето ръководството ли беше много добро или ние футболистите бяхме много добри? Понеже все се сравнява всичко с нашето поколение.

Вие бяхте отлични футболисти, но вероятно е било сплав между добро ръководство и добри футболисти.

Защо в момента се търси вина в ръководителите? Ние сме осигурили всичко, което е необходимо.

Защото от една страна вие осигурявате всичко, но от друга страна имаме много слаб национален отбор. Кой е виновен тогава, защото трябва да има някой виновен?

Откъде да дойде този силен национален отбор? Нали 15 години говорим едно и също. Аз ли съм виновен, че имаме слаб национален отбор? Реалността е, че нямаме силно вътрешно първенство, нямаме силни футболисти, които играят в силни чуждестранни отбори. Това е. Преди 5-6 години предложих да играят задължително по трима млади в отборите, макар, че ние няма как да се месим в политиката на клубовете и да им казваме какви футболисти да си купуват. Това е реалността и не виждам смисъл да влизам в полемика с когото и да е. Кажете ми къде е моята вина? Аз ежедневно осигурявам лични средства за развитието на българския футбол и правя каквото е по силите ми. Казвате, че трябва да има някой виновен. Аз ли изпуснах дузпата онази вечер срещу Финландия? Това са играчите, с които разполагаме. Съвременният футбол е изравнен и е въпрос на характер и мобилизация на самите футболисти. Българският футбол с това разполага в момента и това играе.

БФС няма ли инструмент, с който да подпомогне налагането и развиването на младите футболисти?

Гледах едно предаване за тениса. Защо нямаме друг като Григор Димитров? И какво може да направи федерацията по тенис? Ние сме федерацията, която организира първенството.

Да, но тенисът е индивидуален спорт, там нещата са доста по-различни.

Индивидуален е, но и ние като федерация сме осигурили това, което се иска от нас и то без да сме финансирани от държавата. Имаме условия, каквито никоя друга федерация няма. Значи ние се справяме и изпълняваме това, което се иска и зависи от нас. Оттам нататък аз разбирам, че хората са недоволни, но нека видим реалността. Трябва да бъдем малко по-големи реалисти. Никога не съм бил критичен, а обективен и искам тази разлика да се прави. Никога не съм нападал някой лично, а това, че тези млади хора си позволяват да правят това… Не ми е на нивото и няма да падам толкова ниско. Абсолютно не ми дреме кой какво си мисли за мен.

Вие сте прав за себе си – Вашето сте го постигнали като футболист, в житейски план…

Не само това. Аз съм се реализирал първо като футболист, после като кмет, като бизнесмен и ръководител… И никога не съм се крил и с всеки си говоря. Обаче все пак всички продължаваме да търсим кой е виновен. Дали е БФС или държавата, дали са клубовете, дали са самите футболисти. Все някой е виновен, за да стигнем до тук. Ето, ще ви кажа нещо, което не е моя работа. Ще ви кажа как трябва да тръгнат нещата в правилната посока – трябва да има специален закон за спорта, за да може спортът да се финансира свободно. Държавата трябва да има една програма, която да се следва 10 години. Ето – бихме французите, те си оправиха след това футбола и станаха световни и европейски шампиони. Бихме Германия, те също си оправиха футбола след това. Направиха си едни програми. Просто самата държава трябва да присъства. Казвам го аз, като човек, който 20 години дава собствени пари за развитието на футбола. Колко души могат да се похвалят с нещо подобно? И накрая аз да нося вина за футбола ни… Истината е, че футболистите нямат желание. Толкова искат да се развиват, толкова им е мотивацията и т.н. Ние какво друго можем да направим? Хайде, подскажете ми вие журналистите. Защото националният отбор не е на Лечков, нито на вас. Той е отборът на цялата държава. Хайде кажете какво да се направи, а аз ще се постарая да го предложа където трябва. И още нещо искам да сравните. Едно време Димитър Пенев щеше ли да стане треньор на 20-и век, ако нямаше добри футболисти?

Но това поколение е изградено от някого. Някой ви е изградил вас като футболисти все пак…

Държавата е създавала условия, имало е система, но тук идва тънкият момент, за който говоря вече толкова години – ако самите футболисти не искат да се развиват и да играят на световно ниво, ние отстрани няма как да го постигнем това. Вас никой не ви е накарал насила да станете журналист, нали? Тях също не можем насила да ги накараме да искат да се развиват. Осигурили сме им условията от най-високо ниво, а на всичко отгоре получават и пари за това. И казвам отново, че досега съм само обективен, но не и критичен. Представете си какво ще стане, ако стана критичен – да казвам кой колко е пробягал на мач, дали може да рита с ляв крак, дали играе в дефанзивен план и т.н. За такива неща никой не ме е питал.

После хората ще кажат, че сте решили и треньор да станете.

Но то това са реалните неща, нека си ги казваме. Хората (б.а. Финландия) имаха две положения и си ги реализираха, това е разликата. И защо всъщност все към мен се обръщате? Аз знам защо – аз съм най-лесен и си говоря, не заплашвам с побоища. Отидете да питате футболистите защо играят толкова. Аз защо трябва да говоря вместо тях?

Вие не говорите вместо тях, а от позицията си на ръководител.

Ми потърсете другите ръководители, защо всички търсите мен? И накрая пак не стигаме до никакви решения, колкото и да си говорим.

Ето сега идва и Конгрес на БФС.

И какво ще промени този Конгрес, бе хора? Не знам. Ето! Аз искам да ни кажете вие журналистите – на вас като ръководители ви куца това и това. Дали в организирането на първенството, дали базата не функционира, дали не осигурихме самолети, хотели и терени хубави. Говоря за националния отбор, защото това е част от нашите задължения. Но нямаме резултати с национални отбор и от това мен много ме боли.

Нямаме национален отбор добър, нямаме силен клубен футбол, нямаме силни школи. И виждаме как най-добрите ни играчи отиват в нискоразредни отбори и не успяват да се справят дори там. За разлика от вашето поколение. И всички, които се вълнуваме от футбол, търсим причината.

Май нашият грях е, че сме успели. Но ние сме успели, защото сме искали. Това е разликата. Никой не ти пречи да излезеш на терена, да се раздаваш и да играеш силно, и да побеждаваш силни съперници.  

Значи най-големият проблем е липсата на мотивация и желание?

Мен никой не ме мотивира днес, на 53 години, да стана и да спортувам пак. Това е начин на живот, желание, дисциплина. И да сте чули досега да се оплача от някого, че ми пречи?

Значи Конгресът няма да промени нищо, остава клубовете да променят нещо, за да развиваме добри футболисти. И да се намеси държавата.

Държавата е единственият вариант.  

Напоследък се говори много за връщането на спортните интернати. Може ли това да помогне на футбола ни?

Това е много дълга тема и трябва да се говори много. Направете една среща, да съберем няколко мнения и да се каже всичко по тази тема, защото е много голяма. Едно време имаше 100 желаещи за една бройка в спортното училище. Сега обикаляме села и региони и не можем да намерим и един желаещ. И за това ние ръководителите не сме виновни. Нашата генерация не е виновна на днешната генерация. Давам един пример с моя племенник Иван Стоянов. Аз настоявах, показах му правия път. В него имаше огромно желание и каквото можа реализира. За това желание говоря. Докато двамата ми сина нямат желание, не искат да спортуват. Не си изсмуквам тези неща от пръстите – всичко става с желание. Футболът е възможност за човека да се реализира и да живее по-добър живот. А сега ние сме им осигурили абсолютно всичко и в националния отбор може да влезе всеки, който заслужава. И аз гарантирам, че откакто отговарям за национални отбор, никога не съм се месил кои футболисти да се повикат.  

А някой меси ли се?

Не искам коментирам. Аз отговарям за себе си. Това няма да реши проблемите – ако ти си достатъчно добър, не е нужно мениджърите ти да те предлагат. Хората сами ще дойдат при теб да те искат. В наше лице вие имате хора, които са минали през всички стъпала на футбола. Не казвам, че сме безгрешни, но не очаквайте да поемаме такава вина. Аз отказвам да я поемам тази вина. Аз казвам това, което виждам. Всички видяхме и срещу Финландия това, което аз говоря от 10 години.

 

Източник: efirbet.com

Жадувам за топлотата, която усещам, общувайки със сирийци.
Интервю
Гергана Иванова: Винаги може повече
Интервю
Заедно - около това се върти животът на Невелина Цочева-Йовчева
Интервю
Мария Христова: Кастрация е решението да няма скитащи кучета
Интервю
Не е нужно винаги да сме силни. Можем да бъдем щастливи
Интервю
Ще бъда трън в гащите на кмета, който и да е той
Интервю
Подхождайте с уважение и обич към потребностите на децата
Интервю
Може да не променим нещата, но да направим разликата
Интервю
Мартин Граховски разказва за своята България в 3 минути
Интервю
Лечков: Само държавата може да помогне на футбола ни
Интервю
Петър Петров: За успеха трябва да си готов и на разочарования
Интервю
Стефан Бояджиев на 90 г. – смирен, удовлетворен и малко тъжен
Интервю
Асен Блатечки: Във всяка роля актьорът разкрива от себе си
Интервю
Стефан Бояджиев: Когато тръгнах на работа, мама ми целуна ръка
Интервю
С Ивайло Костадинов - за успехите, разочарованията и бъдещето
Интервю
Илхан Кючюк: Европейският съюз беше мечтата на моето поколение
Интервю