Мария Христова: Кастрация е решението да няма скитащи кучета
Новият управител на приюта за безстопанствени кучета в Севлиево Мария Христова

От 11 февруари т.г. Мария Христова е новият управител на общинския приют за безстопанствени кучета. Мария е позната не само в Севлиево като активист природозащитник и доброволка в служба на животните. Затова обстановката в приюта не й е чужда. И преди да поеме неговото управление е посещавала животните там, но не толкова често, колкото й се е искало.

С Мария говорим за кучетата, обичта в очите, скрити зад оградна мрежа, перспективите пред затворените четириноги и амбициите й за това място, в което тя идва сутрин, минава покрай всяко животно, погалва го и казва: „Здравей, дете!“. Вечер същото се повтаря, само, че с „Довиждане, дете“.

Обичта към животните не единственото, което прави впечатление, откакто Мария е управител. Мястото е преобразено - клетките блестят от чистота, водата за животните е налята в чисти бели съдове, има нови дървени скари, на които да лежат и завивки, в които да се сгушат.  

Мария не оставя непогалено животно

Мария, Вие обичате животните. Какво чувствате като ги гледате в клетка?

Къса ми се сърцето. Те са затворници по принуда. Тези и всички кучета като тях трябва да имат шанс да бъдат осиновени, за да имат нормален живот.

Имат ли шанс?

Разбира се, просто трябва да стигна до момента, в който ще имам необходимото време, за да разпространявам снимките им и информация за тях, с описани подробности относно поведението им. Вярвам, че заедно с колегите ще успеем да задомим повече животни, отколкото досега.

Животните имат нужда от разходки и игра, за което новият управител разчита на доброволци

Но голяма част от животните са големи, а осиновителите на кучета май предпочитат бебета или по-малки животни.

Зависи от късмета на кучето и от човека, който би го осиновил. Аз мисля, че големите кучета са по-спокойни като характер. Много по-лесно се отглежда голямо куче, тъй като бебетата са по-палави и понякога правят пакости.

Познавате ли съдбата на животните? Как са се озовали тук, изоставени ли са били, или са имали дом.

Не мога да Ви отговоря. Не съм запозната с историята на кучетата, само от седмица съм управител и наистина има доста административна работа, която е важно да се свърши. Очаквам момента, в който ще имам повече време за животните, защото те са много социални. Само едно куче в приюта в момента е агресивно. Аз самата още не съм влизала при него. Гледачите имат техника и внимават, когато влизат, за да почистят и го нахранят. Още две кучета има, които можем да наречем проблемни. Всички останали са изключително социални и много игриви. Има и няколко страхливи, които определено се нуждаят от повече внимание.

Не само Мария обича животните, вижда се, че обичта й е споделена

Може ли това да се промени, защото вероятно тези животни страдат, живеейки в постоянен страх?

Може, но има нужда от доброволци, които да идват, да си играят с тях, да ги извеждат на каишка и разхождат. Така постепенно животното ще се социализира. Само ние от екипа трудно бихме се справили. Със сигурност и аз ще се заема със социализацията на животни, но не е възможно още в началото, предвид навлизането ми в работата. Затова смятам, че доброволци към приюта биха могли да обърнат повече внимание на кучетата, които по някаква причина са плашливи.

Постоянно има случаи на изхвърлени кучета, много често това са бебета. Какво се случва с тези нежелани животни?

Още в първите дни, след като поех работата, имах подобен сигнал. Ние в приюта сме длъжни да ги приберем, но подчертавам, че приютът не е подходящо място за бебета. Тук няма специално отделение за тях. Все пак нe става дума за хотел или пансион за кучета, а приют за временно настаняване. Вие виждате условията - студено е, мокро е. Въпреки това приемаме бебета, като се съобразяваме, че те изискват специални грижи. Откакто съм управител осем души дариха завивки, килими, одеала. Постиламе им, за да им е топло. 

Колко може да продължи престоят на едно куче в приют? Казвате, че тук има кучета, които са от години.

Програмата, по която работи приюта, е „Кастрирай и върни“. Това означава, че кучето се залавя, кастрира, обезпаразитява, ваксинира и маркира, а след като се възстанови, се връща на мястото, откъдето е заловено. Ясно е, че всяко тепърва хванато куче от улицата има свой район. Обикновено за тези кучета има хора, които се грижат и ги хранят. Целта е да ги връщаме по места, дори да са улични, но задължително да бъдат кастрирани и ваксинирани.

Малко са страхливите, които се крият от "гости". За тяхната социализация също се разчита на доброволци

Какъв е според Вас, като активен природозащитник, пътя, за да няма животни на улицата?

Пътят е лесен - кастрация. Най-големият проблем не са уличните и безстопанствени кучета, които в голяма част са кастрирани. Според мен проблемът идва от домашните кучета на безотговорни стопани. Имам предвид хора, които пускат свободно кучето, то заплодило някое улично, което не е кастрирано, защото не може всички кучета да са кастрирани, раждат се бебета, които после намираме покрай реката или в кашон под някой балкон. Да знаете по лозята и на Крушевския баир колко вързани кучета има из дворовете. Сигурно 99% от тях не са кастрирани. Тъй като са завързани, лесно е да влезе куче и да заплоди женската. А после бебетата казахме къде ги търсим.

Как да се установят недобросъвестните стопани?

С проверки. Тъй като срещам пълно разбиране и подкрепа от Община Севлиево, възнамерявам да обсъдим възможност за съвместен подход с Общинския инспекторат, при който да се установи точния брой нерегистрирани кучета, съответно некастрирани. Другото е да приканим гражданите да регистрират кучетата си. Разберете, 10 лв. за година струва регистрацията на куче в града, за селата е 3 лв. на година. Но ако кучето е кастрирано, собственикът е освободен от тази такса.  

Но това са дълги и нелесни усилия.

Вярно е, не може да се случи за месец или два, но това е пътят. Отнякъде трябва да започнем. Важно е да информираме хората защо да си кастрират кучетата, да ги приканим, да обясняваме, че и за самото животно кастрацията е по-добра. Иначе се въртим в омагьосан кръг – Общината кастрира и обезпаразитява, но след следващия  разможителен период градът отново е пълен с бебета. И да препълним приюта, това не е решение. Решението за намаляване популацията на кучетата е кастрация.

Сред животните - най-силната радост 

Защо хората избягват да кастрират животните си?

Според мен голяма част не осъзнават необходимостта от кастрация. И това е проблем. Намирам и безотговорност в подобно поведение. От друга страна има хора, които по финансови причини не кастрират животните си.  

Какви са Ви най-близките планове, свързани с приюта?

Първата ми цел беше да се подобрят условията. Вече имаме напредък, макар и само за една седмица. Виждате, че във всяка клетка има дървени скари, на които животните могат да лежат, за да не са директно върху цимента, който сутрин освен студен е и мокър, защото клетките се мият. Благодарна съм на Георги Михайлов от фирма „Глобъл лес“, който една сутрин достави 52 броя дървени палети и осем броя дъски. Смятах за важно да уплътним вратите, за да не стоят животните на силно течение, и това е факт.

Получихме и първи дарения – собственичката на фризьорски салон „Диди стил“ ни предостави пари, нейни средства и дарения от нейни клиенти, с които закупихме каишки, синджири и въжета. С тях извеждаме животните на разходка, но и ги връзваме когато се хранят. Така всяко куче си изяжда неговата дажба и няма случаи, при които едно куче изяжда храната на друго от същата клетка. С дарените юргани, одеяла и килими постлахме на животните. Следващото, което искам да направя, е дарителска кампания за масова кастрация.

Какво означава масова кастрация?

Да помогнем на възрастни хора, примерно в селата, да кастрират животните си. Идеята ми е, ако успеем да набираме достатъчно месечни дарения, да помагаме на хората, които не могат да си позволят кастрация.

Затворници по принуда, но с възможности да имат дом...ако някой ги поиска

Какво бихте казали на хората, които нямат тази любов към животните, която има у Вас?

Има хора, които се страхуват и затова избягват контакт с кучета. Аз съм попадала в ситуации, когато едно куче те побутва с муцунка или с лапичка и ако човек е страхлив, ще си помисли, че кучето иска да го нападне. А то просто търси контакт, някой, с когото да поиграе, търси обич. Това че кучето лае, не го прави агресивно. Не всеки лай означава агресия. Аз познавам поведението на кучетата и Ви уверявам, че много малка част са агресивните. Бих искала повече хора да разберат, че кучетата, както и хората, са част от тази планета и ние, и те, имаме право да живеем добре.

Ако някой иска да помогне на новия управител на севлиевския приют за безстопанствени кучета, от какво има нужда спешно?

От доброволци. Вече го казах. Нужни са хора, които да общуват с животните, да ги разхождат, да работят със страхливите, за да ги социализират. И дано с времето наистина успеем да задомим повече от животните без стопани. Пожелавам си го.

интервю на Емилия Димитрова

У нас е трудно, но не невъзможно да работиш по правилата
Интервю
Проблемът с кадрите ограничава ръста на икономиката у нас
Интервю
Тони Братованова: Вярвам в приятелството, в доброто, в човещината
Интервю
Гергана Иванова: Винаги може повече
Интервю
Всичко можеш, когато осъзнаеш, че нещата зависят от теб
Интервю
Мартин Граховски разказва за своята България в 3 минути
Интервю
Нидал Алгафари: Българинът никога не е бил роб
Интервю
Не съжалявам, че останах в Севлиево
Интервю
Асен Блатечки: Във всяка роля актьорът разкрива от себе си
Интервю
Жадувам за топлотата, която усещам, общувайки със сирийци.
Интервю
Ей, хора, няма да се оправим с мълчание!
Интервю
Мария Христова: Кастрация е решението да няма скитащи кучета
Интервю
Не е нужно винаги да сме силни. Можем да бъдем щастливи
Интервю
Ярослав Дончев: „Севлиевогаз 2000“ е социален проект
Интервю
Може да не променим нещата, но да направим разликата
Интервю
Петър Петров: За успеха трябва да си готов и на разочарования
Интервю