Мартин Граховски разказва за своята България в 3 минути

Мартин Граховски е от хората, с които като се разделиш, продължаваш да се усмихваш. Сигурно защото и самият той не спира да се усмихва. Всъщност смеят се очите му. Говори завидно добър български за човек, напуснал България на 8 месеца и завръщал се само за ваканциите.

Мартин Граховски стана известен със своя проект "България в 3 минути". Корените му идват от Севлиево, а последните дни снима в Севлиево и околностите поредните серии от "България в 3 минути" - малки, триминутни филми, които разказват за България.

Мартин е на 23 години, роден е в София. Заминава с баща си за САЩ, когато е само на 8 месеца. Двамата отиват при майка му, която следва в Америка. „Израснал съм в САЩ и Канада, но всичките си лета като малък прекарвах в Севлиево. Имам много силна връзка с този град“, споделя младият мъж. Завършил е журналистика и философия, по-късно следва „Международно право“ в Холандия. Заедно със свой колега създават компания за документални филми и покрай работата пътуват в цял свят. 

Как се запали по снимането?

Баща ми навремето ме запали по фотография. Идеята ми да се занимавам с видео дойде в Севлиево, когато бях на 16 години. Тогава направих документално клипче от час и половина за Севлиево и околните села. Нарекох го „Добре дошли в Севлиево“, само че на английски „Welcome to Sevlievo“. Направих го за приятелката ми, за да й покажа Севлиево, но филмът много бързо се разпространи сред нашите приятели и семейните ни приятели. За една година го видяха около 300 души.

Къде е днес този филм?

Никъде не е качен. Не съм имал намерение да го правя публичен. Там има интервюта с приятели, със семейството ми, с кинооператора в читалището, с човек, който се занимава с пранете на черги в Стоките. Интервюирах всеки, когото намерех, и който бе съгласен да го снимам.

Гледаш ли днес този филм?

Понякога. Дори серията за Севлиево, която ще излъча в петък, на 20 октомври, е силно повлияна от този първи филм, който направих.

А идеята за „3 минути България“ как се роди?

След „Добре дошли в Севлиево“ вече бях взел решение да се занимавам с видео. Идеята ми беше още следващото лято да се върна отново в България и да снимам най-малкото Габрово, Велико Търново и наоколо. Но на следващото лято не успях да се върна. Само че вече си бях обещал, че един ден ще направя нещо по-сериозно в България.

В Холандия имах компания за документални филми с мой колега и покрай тази компания пътувахме до Азия и Африка, за да правим документални филми за различни организации. През цялото време си мислех, че един ден ще се върна в България, за да правя документални филми тук. Тази година много неща ми дойдоха в повече в Холандия, затова реших, че ще си купя една стара кола и ще се върна в България. Така започна този проект, който всъщност е една проста идея.

Когато работехме за нашата компания, ние търсехме сами организации, за които да снимаме. Избирахме ги според това, което нас ни интересува, защото аз следвах Международно право, колегата ми Международна политика и търсехме проекти, свързани с нашите интереси. Намирахме неправителствени организации, защото те най-вече се нуждаят от документилни филми и видео проекти. Работили сме за около 30 организации в цял свят. Работили сме и за най-голямата международна организация за човешки права „Алцхаймер“. Винаги обаче проектите ни бяха свързанани с нашите интереси. Следвахме подхода ние да отиваме при организациите и да им казваме: „Вижте, ние искаме да работим за вас“, не сме чакали нас да потърсят. Предлагахме им или документален филм или нещо по-кратко, около 3 минути, защото така лесно може да се сподели чрез социална медия. От това време знам, че 3 минути са достатъчно време, за да покажеш много хубави неща във филм.

Колко може да се разкаже в 3 минути?

Много неща. И за по-малко време се представят хубави неща и се разказва. С този проект аз си давам малко повече място, защото освен че разказвам, показвам и сцени. Три минути е добра дължина, но аз нямам претенциите, че за 3 минути мога да разкажа всичко за град като Варна, например. С моите серии искам само да заостря вниманието. Не казвам, че местата, които показвам, трябва непременно да се видят, не казвам цялата информация, която имам за тях. Представям я чрез моята гледна точка, така, както аз я усещам. Оставям останалото на хората. Ако им е станало интересно, нека намерят информация и прочетат повече.

Къде могат да се гледат тези филми?

Всичко е във Фейсбук, страницата е „3 Minute Bulgaria“ и там в момента са 28 серии. Имам заснети 33, а идеята ми е да заснема 50 преди да тръгна от България.

Смяташ ли да ги издадеш на един носител?

Не, не искам да ги продавам. Комерсиалният елемент напълно отсъства от намеренията ми. Освен, ако някой не ми предложи нещо, което да съвпада с идеята на проекта, но засега това е начинът, по който трябва да продължа. Това е мой личен проект, не е обвързан с медии, организации или правителствени структури.

Колко технологично време отива за една триминутна серия?

Ставам в около 6-7 ч. сутринта, снимам докъм 7 ч. вечерта, за да хвана залеза на слънцето. Монтажът ми отнема около 3-4 часа на нощ. Около пет-шест часа отиват да подготвя записа, за да се гледа. Има места, където по-трудно се снима и отнема повече време.

А има ли места, където не е разрешено да се снима?

В България вече се знае за моя проект, а това ми помага да намирам начин, защото хората малко или много са запознати с инициативата, знаят че нямам комерсиална цел и са добронамерени.

Ето, днес бях на „Етъра“ и се наложи да помоля за разрешение, за да снимам. Важното е, че навсякъде срещам разбиране.  

Би ли заживял в България?

Много често ме питат. Аз се чувствам много добре в България, но съм от хората, които не се задържат дълго на едно място. На две, три години гледам да се местя. България за мен е мястото, където, ако не ми върви, ако не се чувствам добре, знам, че мога да се върна и да се почувствам добре. Особено в Севлиево, където са приятелите ми, семейството ми. Не искам да изгубя това усешане, че съм вкъщи. Чувствам се добре в България и в Севлиево, но ми е хубаво да знам, че мога да замина и пак да се върна.  

Има ли място в България, където попадна, но си каза „уау“ и забрави, че трябва да снимаш, заради красотата, която те затрупа?

Има, много са. Ще ти разкажа за две. Едното е Мадарският конник. Преди да отида там имах бегли спомени от детството, когато съм бил на Мадарския конник. Сега усетих колко уникално е там. И не самият конник, а пещерите от дясната страна, кулите, мостовете, гледката към Мадара и планините наоколо. Изключителна гледка. Просто уникално място.

Второто е остров Свети Иван, край Созопол. Идеята ми беше от там да започна серията за Созопол, но когато стъпих на острова и видях залеза, светилището, дивите зайци, а аз съм сам...тогава наистина останах без думи. Започнах да звъня на семейството си, на приятели от цял свят, за да споделя вълнението. Беше уникално усещане. Слънцето залязва и аз съм единственият човек на един остров. Толкова ми хареса. Престоях доста време и направих много добра серия.

С българска музика ли озвучаваш филмите си?

Не. Съвсем съзнателно не ползвам българска музика, която много харесвам. Защото този проект не е само за българи. Аз искам да пристрастя чужденци, които не са мислили никога за България. Искам да се получи едно смесване между Западна и Източна Европа, защото и аз самият съм част от двете. А музиката подбирам според мястото, което снимам, според усещането ми за него и начина, по който ме развълнува.

Използвах българска народна музика за озвучаване на последната серия за Карнобат. Серията е изцяло озвучена от оркестър от Карнобат и съм много доволен от крайния резултат.

С наближаването на зимата смятам да спра да пътувам толкова интензивно из България и да се устяновя за цялата зима в Родопите. Възнамерявам да пътувам из селата и да отделя по-голямо внимание на традициите и културата на местните хора. Искам да снимам народно пеене, танци, фолклор и тези серии ще озвучавам само с българска музика. Пак в същия стил – 3 минути, но ще вкарвам български традиции.

Трудно ще е да се пътува зимата из Родопите за твоите цели

Сигурно, но аз искам да покажа това място точно през зимата. А сега не мога да стигна дотам, все още не съм обходил Централна България, има толкова много места, които искам да снимам.

Никой ли не ти помага?

Аз вече казах, че проектът не е комерсиален, но получавам предложения от компании, които продават автомобили. Питат ме дали не ми трябва по-стабилна кола, дали за зимата бих искал по-сигурен автомобил. Вероятно за втората част на проекта бих се замислил върху подобни предложения, защото това са хора, които искат да станат част от проекта, те не търсят полза за себе си, а по-скоро ми предлагат помощ.

Кое ти е любимото българско ястие?

Клише е и не е твърде оригинално, но като всеки българин, много харесвам баница. Но ще ти разкажа нещо, което е интересно. Аз толкова лета съм в България и никога не съм харесвал боза. Това лято мой приятел французин дойде тук и аз му разказах, че бозата е  едно от най-неприятните неща, но ако иска, да опита. Той толкова не хареса бозата, а аз в стремежа си му кажа, колко е хубаво, пропих боза. И буквално всяка сутрин пия боза със закуска. Наистина вече много обичам боза. Кюфтета с бял сос също много обичам.

Кога ще видим серията за Севлиево?

В петък вечерта, на 20 октомври 2017 г. Тя е много различна от останалите серии. Не е свързана толкова с туризъм-кампания, в стила „Вижте, елате“, а с моето усещане за това място. Тя е по-лична, в нея има мои спомени, ползвам материал и от филма, който направих през 2011 г., има сцени и оттогава. С нея аз не казвам „Елате в Севлиево и вижте това място“, а казвам какво е Севлиево за мен. Това е единствената серия от цялата поредица, която не е 3, а 5 минути и половина. Това е една напълно различна серия и аз мисля, че вече за всички е ясно защо.

интервю на Емилия Димитрова

Тони Братованова: Вярвам в приятелството, в доброто, в човещината
Интервю
Ярослав Дончев: „Севлиевогаз 2000“ е социален проект
Интервю
Може да не променим нещата, но да направим разликата
Интервю
Мартин Граховски разказва за своята България в 3 минути
Интервю
У нас е трудно, но не невъзможно да работиш по правилата
Интервю
Не съжалявам, че останах в Севлиево
Интервю
Гергана Иванова: Винаги може повече
Интервю
Искам да виждам съградено, не разруха
Интервю
Когато човек знае какво иска, пътят е лесен
Интервю
Ротари е приятелство. И споделени ценности
Интервю
Не мисля, че Севлиево ще има свой язовир
Интервю
Ей, хора, няма да се оправим с мълчание!
Интервю
Предизвикателство е да различиш значимите възможности
Интервю
Проблемът с кадрите ограничава ръста на икономиката у нас
Интервю
Всичко можеш, когато осъзнаеш, че нещата зависят от теб
Интервю
Нидал Алгафари: Българинът никога не е бил роб
Интервю