Може да не променим нещата, но да направим разликата

Емил Коцев е Дистрикт гуверньор 2017-2018 на Ротари България. Извън Ротари е доцент по социално управление в Русенския университет „Ангел Кънчев“. В понеделник г-н Коцев беше в Севлиево на рутинно посещение, което включи среща с местните ротарианци и среща с кмета на Севлиево. Извън тази програма Емил Коцев бе любезен да отговори на въпроси от Севлиево онлайн.

Казвате, че подобни визити са задължение на дистрикт гуверньора.

Да, това са задължителни посещения, но в повечето случаи те са изключително приятни. А клубът в Севлиево е един от хубавите в нашия дистрикт, т.е. в България. В България има 87 клуба и дистрикт гуверньорът трябва да посети всичките в рамките на своя мандат. А когато клубовете са като този в Севлиево – работещи и с добър имидж в общността, посещението става приятно, въпреки, че е задължително.

Защо севлиевският Ротари е различен?

Клубът в Севлиево е на 15 години, което е една прилична, зряла възраст за един Ротари клуб. Безспорно в Ротари всеки клуб има своята специфика и работи по различни проекти. Макар че ние имаме сайт, където клубовете публикуват информация за проектите си и сме свидетели как си крадат, в добрия смисъл, проектите. Ще Ви дам пример с варненския клуб, който работи по проект за монтиране на пречистващи устойства на чешмите в училищата. В резултат всички училища във Варна в момента са с филтри, които пречистват водата и качествата й са по-добри от тези на минералната. Хасковският клуб вече е на път да разработи подобен проект в техния регион. В Севлиево ротарианците работят много за здравето на децата, организират ежегодни профилактични прегледи. А миналата година 13 000 лв. от техните джобове са отишли за ремонт в Детското отделение на местната болница. Това, което отчитам като пропуск в Севлиево е, че не използват възможностите на фондация „Ротари“. Фондацията има шест зони на фокус,  две от които са здравеопозването и децата. Ротари клуб в Севлиево може да закупи оборудване за детското отделение със средства на фондацията, не със собствени средства. Но разбирам, че за тях е удоволствие да правят инициативи със собствени средства. И така би могла да се направи разликата.

Разликата в какъв смисъл?

Всяка година Ротари интернешънъл си сменя темата. Миналата година беше „Ротари в служба на човечеството“. Тази година е „Правим разликата“. Не разликата между бяло и сиво, а въздействието, което ротарианците упражняваме върху общността. В този смисъл е важно да направим разликата преди въздействието на Ротари и след това.  

Каква ще е темата догодина?

Ще стане ясно през януари. Темата се определя от следващия президент на Ротари интернешънъл. Той си прави мозъчна атака с близки, от която „излиза“ темата за следващата година. Уточнявам, че годината за Ротари започва на 1 юли.

Кой е най-старият Ротари клуб у нас?

История на ротарианството в България имаме от 40-те години на миналия век, когато поради промени в законодателството съществуващите тогава шест клуба са били закрити. Най-новата история на Ротари България започва от 1991 година, а първите клубове са в София, където в момента има 12 клуба.

Колко най-малко членове трябва да има един клуб, за да съществува самостоятелно?

Двайсет, но най-добре е да са двайсет и пет. И то защото има членове, които идвайки при нас имат различни очаквания, може би по-скоро си мислят, че членството в Ротари носи някакви привилегии и дивиденти. И като осъзнаят, че не е така, се разочароват и излизат от клуба. Но пък това е добре, защото остават наистина стойностни хора, които не гледат на принадлежността си към Ротари като на далавера, а искат да са полезни.

Срещнахте се с кмета на Севлиево. Обещахте ли си нещо?

В Севлиево аз не съм необходим като ретранслатор на информация или комуникация. В много общини има нужда от такава, където на единия не е ясно какво прави другия. Тук има много добра комуникация с местната власт и това е една от причините за успеха на Ротари в Севлиево. Вече имам представа за голяма част от клубовете в страната, тъй като съм посетил повече от половината и наблюдавам, че там, където клубовете имат добри връзки с Общината, нещата се получават. Реализират се невероятни проекти, а Общината се грижи за тяхната устойчивост. Всъщност Ротари раждат идеите, а Общината подкрепя.

Напътствате ли клубовете по места при Вашите обиколки, или менторският подход не е приет?

Моята работа е да следя дали се спазват правилата на Ротари. При нас не отделната личност или индивида е номер едно, а клубът. Клубът членува в Ротари интеренешънъл и в това отношение клубът е по-важен от гуверньора. Клубът решава с какво ще се занимават. Не е изключено, нито е забранено членовете на един клуб да решат, че няма да правят проекти за съответната година, а само ще се събират и радват на приятелството си. И в това няма нищо лошо. Ротари така е и започнал своята история, хората вътре да си помагат помежду. Но като отговорни личности те са решили, че не могат да се чувстват доволни и щастливи, ако някъде нещата не вървят, затова са започнали да помагат в различни сфери.

Питате дали ги напътствам. Гледам да не го правя, но опитвам да използвам информацията, която имам, за да им покажа и други възможности за работа, както вече споменах една от тях е фондация „Ротари“.

Колко време Ви отнема да обиколите всички 87 клуба? Казвате, че до момента се обиколил 64. Ходите ли на работа?

Аз съм преподавател в русенския университет и използвах лятото, когато няма студенти, за да посетя по-голяма част от клубовете. За останалите ще използвам януари, когато студентите са в сесия.

Това не е ли обременяващо? Не казвам бреме, но...

Има и такъв момент. Аз имам четири деца, съпругата има фирма и работи по 12 часа. Днес съм в Севлиево, утре съм в Стара Загора, вдруги ден в Нова Загора, след това в Казанлък. В този смисъл е натоварващо. Обаче когато се срещнеш с клубовете по места, виждаш, че те са център на доброто. Това много зарежда. Създават се силни приятелства. Не бих искал да смятате, че дистрикт гуверньорът се нуждае от съчувствие. Не е така, аз се чувствам достатъчно добре, защото вече знам, че при добра организация на времето, нещата се получават.

Как се променя Ротари в годините. Може ли една организация на 112 години да се модернизира или това е табу, отнесено към Ротари?

Може и се модернизира, макар то невинаги да се харесва от по-възрастните членове. На всеки три години има законодателен съвет, на който се предлагат промени в устава и конституцията на Ротари. Когато през 2003 година аз станах ротарианец, присъствието на ежемесечните срещи на клуба беше задължително. Сега се даде възможност срещите да не са всяка седмица, а два пъти в месеца. И има онлайн клубове. Ротари се променя съобразно изискванията на времето и членството в организация не бива затруднява, а напротив – да улеснява ротарианците

Какви са приоритетите на Ротари интернешънъл за тази година?

Първо – укрепване на клубовете. Клубът трябва да има силни и зрели членове, като под зрели не разбирайте хора на възраст, а по-скоро зрели в мислене и вземането на решения. Работата по проектите е вторият ни приоритет, но не толкова чрез собствено финансиране, а чрез фондация „Ротари“. Като под проект не се разбира на всяка цена нещо мащабно. Едно дърво да посадиш, пак е реализиран проект. Важното е да направиш разликата. Президентът на Ротари интернешънъл казва: „Ние сме 1,2 млн. ротарианци в света, всеки да посади по едно дърво и нищо друго да не прави, мисията е изпълнена“. В този смисъл тук, в Севлиево, имате цяла алея на Ротари. Третият приоритет е публичният имидж – още нещо, което променя организацията през последните 20 години. Ние никога не сме парадирали с дейността си, но искаме да не приличаме на други тайни общества и организации, затова се стремим когато направим нещо, да се разбере, за да може и други стойностни хора да се присъединят към нас. А аз имам един свой допълнителен приоритет за дистрикта и в основата му е демографската криза. Само че под демографска криза не приемам само миграцията, ниската раждаемост и високата смъртност, а качеството на хората. От тази гледна точка навсякъде, където отивам, има проблем с човешкия ресурс. Има хора, но няма хора, които да ти свършат работа, било във фирмата, в неправителствената организация или другаде. Та това, което ние можем да направим, е младите хора ако не да бъдат по-щастливи, то поне да не са толкова нещастни. Искам чрез нашите инициативи да им покажем, че напускането на страната не е решение. Искам да им предлагаме смислени неща. Защото животът в България е хубав, само че го разбираме, когато не мислим за оцеляване или битовизми, когато не сме обременени с ежедневни проблеми. Само тогава можем да си отворим очите и да видим, че живеем на едно прекрасно местенце. Аз знам, че може да не променим нещата, но е важно да направим разликата.

интервю на Емилия Димитрова

 

Тони Братованова: Вярвам в приятелството, в доброто, в човещината
Интервю
Ярослав Дончев: „Севлиевогаз 2000“ е социален проект
Интервю
Може да не променим нещата, но да направим разликата
Интервю
Мартин Граховски разказва за своята България в 3 минути
Интервю
У нас е трудно, но не невъзможно да работиш по правилата
Интервю
Не съжалявам, че останах в Севлиево
Интервю
Гергана Иванова: Винаги може повече
Интервю
Искам да виждам съградено, не разруха
Интервю
Когато човек знае какво иска, пътят е лесен
Интервю
Ротари е приятелство. И споделени ценности
Интервю
Не мисля, че Севлиево ще има свой язовир
Интервю
Ей, хора, няма да се оправим с мълчание!
Интервю
Предизвикателство е да различиш значимите възможности
Интервю
Проблемът с кадрите ограничава ръста на икономиката у нас
Интервю
Всичко можеш, когато осъзнаеш, че нещата зависят от теб
Интервю
Нидал Алгафари: Българинът никога не е бил роб
Интервю