Не е нужно винаги да сме силни. Можем да бъдем щастливи
Теодора Иванова, снимка: личен архив

Теодора Иванова е позната в Севлиево като директор на местен банков клон. Неотдавна тя започна работа в сфера, доста отдалечена от банковата. Ако стигнете до края на това интервю, ще разберете повече.

Повод за разговора ни е предстоящият на 23 февруари т. г. първи в Севлиево практически тренинг за жени. И понеже е първи, и защото звучи непознато, а с това и стъписващо, е този разговор с Теодора. А тъй като се познаваме от години, си позволяваме да разговаряме извън учтивата форма, вярвам, че читателите ще разберат.

- С какво се занимаваш днес?

- С душата. Душата на детето, на жената, на човека. Ако трябва да кажа с едно изречение как аз възприемам моята работа, тя е свързана с подобряването качеството на живот. Лично моя, лично твоя, лично на всеки човек. Защото вярвам, че за да възприемаме по-светло и пълноценно живота си, трябва да усещаме себе си пълнокръвно, пълноценно.

- Какво ни липсва, за да се усещаме по този начин?

Загубваме се. Загубваме се в различните направления, в които ни увлича ежедневието. Ако говорим за жените, загубваме се като майки, съпруги, професионалисти. Просто забравяме кои сме. Ако те попитам ти коя си, сигурно ще ми кажеш: аз съм журналистът, майката, съпругата.   

- А не съм ли това?

Ти си и това, но преди да станеш всичко това какво си била?

- Може би дете.

- И дете си била, но това са все роли. За да се изпълнят с живот всички тези роли, ти трябва да носиш нещо в себе си. Ти като личност, личността Емилия.

- Не се ли проявява личността ни във всичките роли, които имаме в живота. Моята личност например се проявава в работата ми, в начина, по който съм  майка, съпруга?

А когато се събудиш сутрин и се погледнеш в огледалото, кого виждаш?

- Емилия.

- Коя Емилия? Журналистът, майката, съпругата...

- Всички тях. Нали сме изтъкани от всичко, което сме.

За да напълним с живот журналиста, трябва да сме напълнили с живот личността. Защото аз също мога да бъда журналист. И много хора биха могли. Но за да бъда журналистът, който си ти, трябва да имам твоите качества. А качествата не са на журналиста, а на личността. И когато ние започнем да се възприемаме през социалните роли, които изпълняваме, започваме да търсим удовлетворение само чрез тях. Забравяме, че ги изпълваме ние като личности с живот. Много често хората не изпитват удовлетворение в професионалния си живот, или в личния си живот, в реализацията си като родители или партньори. И мислят, че не могат да се справят с тази роля. А истината е, че има нещо в самата личност, което търси път, който иска да се изяви. Но ние не се сещаме да обърнем внимание на нас самите.

- Как да извадим на светло онова вътре в нас, което сме заровили?

Това е моята роля, моята работа. С конкретни похвати. Психологическа работа, която е индивидуална за конкретния човек, за неговия личен житейски казус. Ако говорим в светлината на групова работа, това са групови тренинги.  Пак става въпрос за психологическа работа, но ролята на психолога е да подтикне леко човек, за да може той сам да открие отговорите в себе си. И ги открива. Много малко е необходимо, за да му се наместят неща, за които не се е сещал преди. И този човек започва да гледа с по-голяма увереност и на себе си и на нещата, с които се среща в ежедневието си.

- Възможно ли е това прозрение да дойде в рамките на един групов тренинг?

Със сигурност могат да се отворят очите, а личен избор е дали ще продължи да работи за себе си.

- Първият такъв тренинг в Севлиево е само след два дни. Защо е наречен „Коя съм? Къде се намирам? Къде искам да бъда?“

Защото смятам, че всеки човек е добре да спира за малко и се огледа къде е в действителност. И как стигна там.   

- Само жени ли могат да присъстват, или примерно и тийнейджърки?

Тренингът е само за жени. Може и тийнейджърки да присъстват, но лично аз смятам, че когато работим в група е по-добре възрастта на участниците да е близка. Заради житейския опит, който при едно младо момиче е различен от житейската опитност на жена на средна възраст.

- Защо да дойдат жените на този тренинг?

Защото заслужават. Вероятно първоначално ще изпитат леко стъписване от това, че ще трябва да се вгледат в себе си, но и ще открият много неща за себе си. Всички ние си мислим, че се познаваме, но на подобни събития разбираме, че има много пластове, до които изобщо не се докосваме. А точно те са източник на невероятна сила за нас като жени.

- А като стигнем до тази сила, ще станем ли по-силни?

Ще станем по-щастливи. Не е е нужно винаги да сме силни.

- Какво да направят жените, които искат да присъстват?

Да ми се обадят лично - на тел. 0887383225, или да се регистрират в страницата във Фейсбук на https://www.facebook.com/VIVIR.EOOD/ .

- Ще трябва ли да разголват душите си?

Това е личен избор. Подобни събития са доста различни от индивидуалните консултации. Не е нужно никой да споделя лични истории. Но на самото събитие са предвидени варианти, подходи, така че всеки да изрази конкретен житейски проблем, без той да става достояние на всички. И да чуе решение и подход.

- Какво да очакват жените, които ще дойдат на тренинга?

Атмосфера на топлота и добросърдечност, усещане за подкрепа и споделеност, усещане, че са приети и харесвани. Обещавам им да видят много от своята женска същност.

интервю на Емилия Димитрова 

Жадувам за топлотата, която усещам, общувайки със сирийци.
Интервю
Не е нужно винаги да сме силни. Можем да бъдем щастливи
Интервю
Петър Петров: За успеха трябва да си готов и на разочарования
Интервю
Гергана Иванова: Винаги може повече
Интервю
Нидал Алгафари: Българинът никога не е бил роб
Интервю
Асен Блатечки: Във всяка роля актьорът разкрива от себе си
Интервю
Може да не променим нещата, но да направим разликата
Интервю
Стефан Бояджиев: Когато тръгнах на работа, мама ми целуна ръка
Интервю
Мартин Граховски разказва за своята България в 3 минути
Интервю
Подхождайте с уважение и обич към потребностите на децата
Интервю
Ярослав Дончев: „Севлиевогаз 2000“ е социален проект
Интервю
У нас е трудно, но не невъзможно да работиш по правилата
Интервю
Тони Братованова: Вярвам в приятелството, в доброто, в човещината
Интервю
Мария Христова: Кастрация е решението да няма скитащи кучета
Интервю
Проблемът с кадрите ограничава ръста на икономиката у нас
Интервю
Всичко можеш, когато осъзнаеш, че нещата зависят от теб
Интервю